понеделник, 21 ноември 2011 г.

За пенсиите - Cut the bullshit

картинка: deviantart
Разговорът за пенсиите започна отначало - точно година, след като премиерът Бойко Борисов го обяви за приключил. И нямаше как да е иначе, защото приетите промени в социално осигурителния модел в края на 2010 г. просто отложиха решението на проблема. А както писах още през м. март, проблемът е толкова сериозен, че изисква незабавно решение. Правителството на ГЕРБ най-сетне осъзна това и предлага сериозна стъпка в стабилизирането на бюджета на НОИ - увеличаване възрастта за пенсиониране от догодина, а не както бе договорено по-рано, от 2021 г. Днес кабинетът е изправен пред едно от най-съществените решения в мандата си, синдикатите заплашват с национална стачка по този повод, а интернет форумите са пълни с коментари на хора, които не желаят да работят до 65 г. възраст. Бойко Борисов е изправен пред много мъчна дилема - да вземе крайно непопулярно решение, което неминуемо ще застраши стабилността на управлението му, или да направи поредния компромис, с който ще постави държавните финанси под угроза в дългосрочен план. Има обаче и трети изход от тази на пръв поглед безизходна ситуация. И то такъв, при който в дългосрочен план ще спечели и правителството и днешните работещи. За тази цел обаче трябва да стане ясно на всеки, че пенсионирането, по възможност на по-ранна възраст и с по-висока пенсия, не е и не може да бъде социална придобивка, гарантирана от държавата. Но нека се върнем малко назад в историята.

вторник, 15 ноември 2011 г.

Щастие - група простаци да се натресе на масата ви

Понеже на веригата ресторанти Happy й отне няколко години да ме превърне в нейн фен, не мога да не коментирам новата й реклама, която ме подтиска и хвърля в недоумение. Досега свързвах заведенията Happy с добра кухня на разумна цена както и с приятна обстановка, в която трудно могат да те изненадат кофти - било от съседната маса, било от обслужващия персонал. В началото на лятото дори си имах любимо меню, заради което периодично посещавах веригата - салата "Витамини с фета" (истинска свежест и сладост за небцето) и тортила с хрупкаво пиле, които обикновено поливах с две бири.
От няколко седмици насам обаче, новата рекламна кампания на Happy ме прави доста нещастен и все още не мога да събера сили да отида да вкуся любимите си ястия. Имам усещането, че в момента, в който се настаня на някоя маса, при мен ще се натресе някой селски бек с кифленската си мацка, двамата ще ми надуят главата с глупости и на всичко отгоре ще си бодат от безценната ми витаминозна салатка с фета, докато някакъв дебил, също некакен, ми се клати над главата.  Б-р-р-р...
Засега смятам да си набавя моето Happy меню с доставка вкъщи. Което ме кара да се замисля, дали целта на новата рекламна кампания не е да се повиши пазарния дял като нормалните клиенти на заведението започнат да си поръчват от дома, а заведението се напълни със селски бекони?!

сряда, 26 октомври 2011 г.

3 в 1 - неочаквано кофти комбинация

картинка: Аз
3 в 1, или за няколко акцента от проведените избори миналата седмица, предстоящият балотаж за президент и проектът за държавен бюджет за 2012 г.:
- върна се двуполюсният модел от преди 2001 г. с тази малка разлика, че основните играчи са две леви партии - ГЕРБ и БСП. На въпроса защо ГЕРБ е лява партия може да си отговори всеки, който си направи труда да прегледа финансовата и икономическата политика на партията откакто е на власт.
- голяма част от българите, които искат мажоритарен парламентарен вот, може би нямат точна представа какво точно искат, защото на президентския и местен (кметски) мажоритарен вот гласуват партийно (това съждение, разбира се, е въпрос на интерпретация)
- връща се времето, в което ДПС и по-специално Ахмед Доган ще има възможността да реши изборите. При по-ниска избирателна активност от І тур (което е почти сигурно) простата аритметика показва, че при пълна мобилизация на БСП и ДПС електората разликата между Плевнелиев и Калфин може да бъде

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Една безпомощна бира

Картинка: Аз
От известно време насам ме мъчи пълната некадърност на отдела за маркетинг и реклама на "Каменица". Не е преувеличено да заявя, че като се сетя за рекламните им клипове от може би три години насам започвам да усещам тъпа пулсираща болка в слепоочията. Последните месеци представляват своеобразна еманация на безпомощността. Но да започнем отначало. Или, ако не отначало то поне от първите болезнени спомени.
Какво виждаме тук (някъде от 2008, май)? Реклама на Каменица Lev - "модерната българска бира за успелите българи", както я представя мъжки глас на фона на някакви снобеещи парвенюта. Lev в случая може и да е препратка към лъвчето, което е на етикета, но единствената мисъл, която поражда у мен е за нещо "cheap", струващо около лев. А това никак не ми се връзва с консуматорските предпочитания на "успелите".
Няколко месеца по-късно Lev вече е в небитието. Появява се ново рекламно послание - т.нар. Каменица Манифесто, където успелите българи са напълно загърбени и се акцентира на мъжете, които са спрели своето развитие по еволюционната стълбица някъде между тостера и микровълновата. Тази реклама вече напипва малко по-солидна почва сред народо-населението, но определено не грабва тези, които се опитват да ходят изправени.
До тук - добре (добре, добре, колко да е добре?). До пролетта на тази година, когато един от най-големите конкуренти на Каменица - Шуменско, не излиза с наистина сполучливата реклама за социалната мрежа на България от 1882 г. Шах с пешката! Изведнъж гениите от "Каменица" се сещат, че тяхната пивоварна е по-стара с една година и на тази база трябва да се стартира контра-офанзива. Така се стига до следното недоразумение, което още се върти по телевизиите. То очевидно цели да "заглуши" ефекта от "социалната мрежа на България". Само дето ме кара да превключа канала, когато го пуснат. Модерното също отпада от дневния ред и се акцентира на 130 годишната традиция. Ако аз разчитам да ме продава традицията (и това е последното нещо, което ще кажа), не бих сменял бутилката и етикета всяка година. А по мои лични наблюдения никоя българска марка досега не е сменяла толкова пъти дизайна на бутилката си колкото "Каменица".  

събота, 15 октомври 2011 г.

Другото лице на бизнеса



Thanks to Dilbert
Много е изписано и изговорено за неефективността на публичния сектор. Ако седнете на бира с някой икономист и случайно зачекнете темата, очаквайте порой от примери, които ще ви покажат колко по-добре една дейност може да бъде извършена от частна компания, отколкото от държавната администрация. И на теория ще бъдат прави. Дребна подробност е, че повечето от тях обикновено никога не са работили в частни компании. Неефективността на частния сектор е тема табу. За нея няма да откриете анализи и изследвания на известни учени. Но всеки, който е работил в частна компания има безброй примери за стряскаща неефективност. 

петък, 14 октомври 2011 г.

Петъчно

За разтуха в петъчния ден ви предлагам няколко впечатляващи съкровища от световното лингвистично богатство. Освен, че са напълно непреводими, те разкриват някои черти от душевността на различни култури. Наслаждавайте се:

1. Mamihlapinatapei (яган, местния език на о-в Огнена земя) - безмълвният, но съдържателен поглед, който си разменят двама души, които имат желание да започнат нещо, но никой не иска да бъде първи

2. Jayus (индонезийски) - виц, който е толкова зле разказан и толкова глупав, че човек не може да направи нищо освен да се разсмее

3. Iktsuarpok (инуит, говори се в най-северните части на Канада) - излизам да видя дали не идва някой

събота, 23 юли 2011 г.

Митове за републиканци и демократи, vol. 2

Втори мит за двете американски партии: според общоприетото схващане републиканците са привърженици на консервативната фискална политика (избягване на бюджетен дефицит, по-нисък държавен дълг), докато демократите са склонни към по-големи държавни харчове.
От статистиката обаче е видно, че именно по време на последните три републикански администрации - на Рейгън и двамата Бушмени, държавният дълг на САЩ се утроява.
Единственият период, в който държавният дълг на страната расте значително по време на управлението на демократи е в периода 1941 - 1945 г., т.е. участието на Щатите във Втората световна война. 

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Митът за "войнолюбивите" републиканци

Някак се е наложило мнението, че Републиканската партия в САЩ по принцип е по-"войнолюбива" - привърженик е на големи разходи за отбрана и на политиката на интервенционизъм.За Демократическата партия битува точно обратното мнение. Историческите факти обаче доказват точно обратното.
Ако прегледаме основните военни конфликти (включващи значителни сухопътни сили), в които САЩ са участвали през ХХ век и партийната принадлежност на президентите, които са вкарали държавата в тях ще открием интересна статистика:


Първа световна война - 1917 г. президент Удроу Уилсън - Демократическа партия
Втора световна война - 1941 г. президент Франклин Рузвелт - Демократическа партия
Корейска война - 1950 г. президент Хари Труман - Демократическата партия
Виетнамска война - 1964 г. президент Линдън Джонсън - Демократическата партия
Войната в залива - 1990 г. президент Джордж У. Буш - Републиканска партия

сряда, 20 юли 2011 г.

Илюзията за скъпото злато

Цената на златото достигна "нов рекорд", "исторически връх", "Еверест" - такива бяха заглавията не само в българските медии, но и в световните информационни агенции, когато в началото на тази седмица металът поскъпна до малко над $1600 за тройунция. Новината породи лавина от противоречащи си спекулации и анализи - че това е следващия балон, че цената на златото е близо до пика си и ще последва болезнен за инвеститорите спад, че е възможно да достигне и $5000.
Истината обаче е, че цената на златото все още е много далеч от историческия си връх от 1980 г., както може да се види на долната графика:
Източник: www.fintrend.com 
Синята крива е номиналната цена на златото от 1913 г. (от когато САЩ започват да събират данни за инфлацията) до 2010 г., а червената - реалната цена (изгладена от инфлацията), изчислена по долари от 2010 г. Ясно се вижда, че през 1980 г., когато е известната "Savings & Loan Crisis" в САЩ цената на 1 тройунция достига $2251!!! Средната цена през същата година се движи около $1781 - с 11% над сегашния пик.
Според мен златото си остава най-сигурното убежище за съхраняване стойността на парите и е възможно да поскъпва още много заради политиката на Фед и ЕЦБ, които застрашават финансовата стабилност в света.  

понеделник, 20 юни 2011 г.

Има ли нещо гнило в цената на бензина?

снимка: Justin Sullian
Периодично се спекулира, че цените на горивата в България са прекалено високи. Дори че са едни от най-високите в ЕС и, видиш ли (ако се вярва на някои публикации във вестниците), български превозвачи понякога зареждали в чужбина, защото там било по-евтино.
В някакъв момент група странни хора дори протестираха в продължение на няколко недели срещу високите цени на горивата (разбирай срещу международното положение)!
От една страна се говори за монопол на пазара на едро, тъй като има само една рафинерия в страната - тази на "Лукойл" в Бургас. От друга се споменава за евентуален картел между търговците на дребно, които поддържат практически еднакви цени по бензиностанциите. Обвиняват се "монополистът" и "картелът", че прибират огромна печалба по веригата, което товари джоба на потребителите.
Сега да видим какво показват данните (по-специално за бензина) и съответно доколко всяко едно от горните твърдения би могло да е вярно:

събота, 16 април 2011 г.

Петъчно-Съботно


"Не се заблуждавайте, когато ви кажат, че нещата са по-добре сега. Дори да не виждате бедност, защото бедността е скрита. Дори ако получавате повече пари и можете да си позволите повече от тези нови, безполезни стоки, които производителите ви натрапват; дори ако ви изглежда, че никога не сте имали повече, това е просто мотото на тези, които продължават да имат повече от вас. Не се хващайте, когато ви потупат по рамото и ви кажат, че няма неравнопоставеност за която дори да си струва да се говори; че вече няма причина да продължавате да се борите; ако им повярвате, те ще имат цялата власт в своите къщи от мрамор и гранитни банки, от които ограбват хората по света с претенцията, че им носят култура. Внимавайте, защото в момента, в който пожелаят, те ще ви изпратят да се биете, за да защитавате богатството им във войни, в които оръжията, разработени от сервилни учени, ще стават все по-смъртоносни; до момента, в който само с едно мръдване на пръста милиони от вас ще бъдат разкъсани на парчета."

Думите са на Жан-Пол Марат и са написани в края на XVIII век. Марат (1743-1793) е бил лекар, политолог и журналист, един от най-радикалните водачи на Френската революция     

благодарности на Ted McLaughlin

петък, 1 април 2011 г.

Новини по бръснача

Новините по бръснача от 1 април
  • На среща снощи между Бойко Борисов, Симеон Дянков и Иван Искров, министър председателят е успокоил двамата, че България има пари да се включи в спасителния план за Еврозоната. На въпроса на Дянков откъде страната ни ще извади 6,3 млрд. евро, Борисов го е успокоил, че знае за тайните сметки на Тодор Живков в швейцарски банки и че ще има пари за всички.
  • Представители на Международната птицевъдска асоциаця (МПА) са поискали среща с изпълнителните директори на GlaxoSmithKline, Roche Group, Novartis, Actavis, Bayer и Pfizer. Според информация на The Tea Party птицевъдите ще настояват фармацевтичните компании да не пускат нов щам на птичи грип през тази година. В противен случай от МПА заплашват, че ще отнесат въпроса до Международния арбитражен съд с искане да получат част от печалбата на фармацевтичните компании от бъдещите продажби на противогрипни ваксини.  
  • Земеделският министър Мирослав Найденов обяви началото на нова акция срещу малките производители на месни и млечни продукти. Мотивите за акцията са, че наличието на много играчи в сектора ги стимулира да се картелират и така да влияят върху цените на дребно. Министър Найденов категорично отрече слуховете, че притежава акции на приносител от Белла България АД.     

четвъртък, 31 март 2011 г.

Студентите би трябвало да съдят СУ

проф. Илчев, ректор на СУ, снимка Dnes.bg

Софийският университет ще затвори врати на 4 април, понеделник за неопределено време. Решението е на академичният съвет на СУ и е взето снощи, стана ясно днес. Причината е отнемането на Ботаническата градина в Балчик от университета.
По този повод ректорът на СУ проф. Иван Илчев призова студентите към протестни действия. Същите тези студенти, които плащат семестриални такси на същият този университет, за да получат образование и диплома.
Учащите би трябвало да съдят Софийски университет затова, че не изпълнява задълженията си спрямо тях, вместо да подкрепят ръководството му.
Защото спорът за Ботаническата градина може да се реши единствено в съда, както е във всяка нормална държава. Ако СУ имат законното право над нея, би трябвало да я получат, не е ли така? Но какво казва самият проф. Илчев?
"Всички тези дела до момента бяха в полза на Софийския университет, но изведнъж последното решение твърди обратното. Всъщност решението е правилно, то казва, че Държавата има правото да се разпорежда с публичната държавна собственост, така че ние не спорим за това, че е юридически неиздържано. Въпросът е обаче, че е политически обусловено."

Т.е. проф. Илчев оспорва едно законосъобразно решение и заплашва да лиши от образование колко хиляди студенти?

сряда, 30 март 2011 г.

Бразилия ще спасява Португалия


Дилма към Силва: "Влачете!", снимка FT

Икономиката понякога ни изправя пред интересни парадокси. Днес например стана ясно, че затъналата в дългове Португалия ще бъде подпомогната от бившата й колония и спадаща в клуба на "развиващите се" държави Бразилия. По време на официалната си визита в Лисабон, президентът на Бразилия Дилма Русеф обяви, че активно се проучват различни варианти за това. Сред тях са изкупуването на португалски дълг и предсрочно изкупуване на бразилски държавни облигации, държани от Португалия.

 ПС: Интересно, дали ще се намери някоя бг "медия", която да сложи заглавие "България спасява Португалия чрез Дилма"?

четвъртък, 24 март 2011 г.

Shangri-la за старините ви

Най-добрата пенсионна система в света, № 1 и в класацията на австралийският институт за финансови изследвания Mercer, е холандската. Тя съчетава в себе си един от най-високите коефициенти на заместване на дохода (размер на пенсията като процент от последната получавана работна заплата) със стабилни публични финанси и хармонични отношения между заинтересованите страни в осигурителния модел – държава, работодател, работник. В числа, това звучи по следния начин:
            Холандците получават около 70% от дохода си, когато напуснат пазара на труда, като пенсията им може да достигне и до 100% от последната заплата. Публичните разходи за пенсии са под 5% от БВП през 2007-2008, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Прогнозите са те да нарастнат до 9% към 2060 г., което е най-ниският дял на разходи за пенсии в страните от ЕС-27 (по данни на ЕК). Социалните партньори нямат принципни противоречия за модела, начинът и размерът на финансиране на системата (Anderson 2007: 723). Цената на този почти идеален модел е висока и се основава на доста сурови правила за пенсиониране.   

сряда, 2 февруари 2011 г.

Галеното дете на икономиката

  Това е резултатът от преференциите за туризма      
  Българската икономика има едно галено дете и то се нарича туризъм. Дълги години любимият на политиците бранш се радва на данъчни преференции (по-ниско ДДС) и на милиони левове пари на данъкоплатците, които се отделят всяка година за реклама на продукта му.
Аргументите „за” облекченията като цяло са ясни, но спорни – туризмът е приоритетен сектор за икономиката, а по-ниската ДДС ставка е необходима, за да се запази неговата конкурентоспособност в ЕС, където в три четвърти от държавите е възприет по-нисък косвен данък за хотелско настаняване.           
От друга страна обаче, данъчната преференция за сектора периодично дава повод на други браншове да лобират за понижаване ДДС за храните, лекарствата, книгите, вестниците и каквото още се сетите. За България, която е възприела единна ДДС ставка, изключението за туризма е създало прецедент, който освен, че ощетява държавната хазна, привилегирова един бизнес за сметка на всички останали и изкуствено изкривява стимулите в икономиката (грубо казано прави по-атрактивно строителството на хотели, отколкото на заводи). Основният резултат от тази политика в крайна сметка е свръх застрояване по морето и зимните курорти, унищожена природа, проблеми с околната среда и стада от пияни скандинавски и британски тийнейджъри, привлечени единствено от евтиния алкохол. Може би е време да се помисли за край на тази спорна политика и премахване на единственото изключение от иначе единната ДДС ставка.