вторник, 1 декември 2009 г.

(Не)демократичността на референдумите

Швейцарците са едни изключително мили, демократични и толерантни хора. Това си личи особено силно в мултикултурната Женева, където...кхъ-кхъм, така де, швейцарци трудно се срещат.
На референдум в понеделник същите тези швейцарци по един изключително мил, демократичен и толерантен начин забраниха на 400 хиляди свои съграждани да строят минарета на духовните си храмове. Така де - диктатура на мнозинството над малцинството. То по дефиниция си е демократично даже.
Като следя реакциите по форумите чак се радвам, че никой не пита демократично настроения българин, който постоянно реве за референдуми и дава за пример Швейцария, какво би искал да стори с джамиите в България например. Особено след поредния измислен скандал с паметника на незнайния турски войн.
Вярвам, че швейцарците могат да се отърсят от внезапно обзелата ги глупост, и след време да прегласуват това безумно решение. Не вярвам обаче, че в България бихме могли да избегнем печалния резултат от подобен експеримент.
Не знам защо, но през цялото време докато следях развитието на темата, в главата ми натрапчиво се въртеше образът на Наполеон ІІІ. Преди да стане ІІІ-и, той бил президент на републиката. В един хубав ден на 1852 г. организирал плебисцит с въпроса "Искате ли да бъде възстановено имперското достойнство на Франция?". Хората отговори "да" и той се провъзгласил за император. Осемнадесет години по-късно нападнал Прусия, в резултат на което последното, което французите получили било имперско достойнство...