За пенсиите - Cut the bullshit

картинка: deviantart

Разговорът за пенсиите започна отначало - точно година, след като премиерът Бойко Борисов го обяви за приключил. И нямаше как да е иначе, защото приетите промени в социално осигурителния модел в края на 2010 г. просто отложиха решението на проблема. А както писах още през м. март, проблемът е толкова сериозен, че изисква незабавно решение. Правителството на ГЕРБ най-сетне осъзна това и предлага сериозна стъпка в стабилизирането на бюджета на НОИ - увеличаване възрастта за пенсиониране от догодина, а не както бе договорено по-рано, от 2021 г. Днес кабинетът е изправен пред едно от най-съществените решения в мандата си, синдикатите заплашват с национална стачка по този повод, а интернет форумите са пълни с коментари на хора, които не желаят да работят до 65 г. възраст. Бойко Борисов е изправен пред много мъчна дилема - да вземе крайно непопулярно решение, което неминуемо ще застраши стабилността на управлението му, или да направи поредния компромис, с който ще постави държавните финанси под угроза в дългосрочен план. Има обаче и трети изход от тази на пръв поглед безизходна ситуация. И то такъв, при който в дългосрочен план ще спечели и правителството и днешните работещи. За тази цел обаче трябва да стане ясно на всеки, че пенсионирането, по възможност на по-ранна възраст и с по-висока пенсия, не е и не може да бъде социална придобивка, гарантирана от държавата. Но нека се върнем малко назад в историята.

Само до преди 130 г. осигуряването на старините е било въпрос на лична отговорност и спестявания. Пръв идеята за държавна пенсия лансира германският канцлер Ото фон Бисмарк през 1880 г. Защо? Както самият той казва "с човек, който има пенсия...е значително по-лесно да се справиш, отколкото с такъв, който няма подобна перспектива" и допълва "който прегърне тази идея (за държавна пенсия - бел. авт.) ще бъде на власт". Желязната логика на железният канцлер е прегърната от кажи-речи всички държави в света през следващите десетилетия. Преведено на прост български език, обсебването на социалното осигуряване от държавата е чисто и просто механизъм за задържане на власт. Ако си направите справка кога най-много са увеличавани пенсиите в България, едва ли ще се изненадате, че е в години на избори. Като всяка социална придобивка, гарантирана от държавата, обаче, и тази се превръща в нож с две остриета. Особено когато са налице трайни промени в средата (в случая демографски и финансови). С други думи, държавно гарантираната пенсия от инструмент за подкуп на гласоподавателите се превръща в инструмент за натиск на гласоподавателите.
Което ни пренася отново в настоящето. Днес въпросът не е в това, дали ще се пазарим с държавата да се пенсионираме на 63 г. или на 65 г.; дали ще измуфтим още 5 лв. отгоре върху мизерната пенсия или не; дали ще бутнем рушвет, за да се класираме за допълнителен доход с някоя степен на инвалидност.
Истинският въпрос е искаме ли държавата да ни казва кога да спрем да се трудим? Колко да отделяме от заплатата си за пенсия? Пардон, за чужди пенсии. Какъв доход ще получаваме след като напуснем пазара на труда?
Аз не искам. Надявам се и вие не. Решението е скъпо, но си струва.

Добави в Svejo