Галеното дете на икономиката

  Това е резултатът от преференциите за туризма      

  Българската икономика има едно галено дете и то се нарича туризъм. Дълги години любимият на политиците бранш се радва на данъчни преференции (по-ниско ДДС) и на милиони левове пари на данъкоплатците, които се отделят всяка година за реклама на продукта му.

Аргументите „за” облекченията като цяло са ясни, но спорни – туризмът е приоритетен сектор за икономиката, а по-ниската ДДС ставка е необходима, за да се запази неговата конкурентоспособност в ЕС, където в три четвърти от държавите е възприет по-нисък косвен данък за хотелско настаняване.           

От друга страна обаче, данъчната преференция за сектора периодично дава повод на други браншове да лобират за понижаване ДДС за храните, лекарствата, книгите, вестниците и каквото още се сетите. За България, която е възприела единна ДДС ставка, изключението за туризма е създало прецедент, който освен, че ощетява държавната хазна, привилегирова един бизнес за сметка на всички останали и изкуствено изкривява стимулите в икономиката (грубо казано прави по-атрактивно строителството на хотели, отколкото на заводи). Основният резултат от тази политика в крайна сметка е свръх застрояване по морето и зимните курорти, унищожена природа, проблеми с околната среда и стада от пияни скандинавски и британски тийнейджъри, привлечени единствено от евтиния алкохол. Може би е време да се помисли за край на тази спорна политика и премахване на единственото изключение от иначе единната ДДС ставка.

Митове и реалности за туризма

В действителност през последните 11 години е налице тенденция туризмът да понижава значението си за икономиката. Частта от БВП, която директно се генерира от отрасъла всъщност е малка – едва 3,1% за 2010 г. по данни на World Travel & Tourism Council (WTTC), и спада от 2000 г. насам:

Заедно със свързаните с отрасъла дейности косвено се генерират 11.9% от БВП за 2010 г, но и така измерен, делът също спада за последните 11 години. Броят на пряко заетите в туризма е несъществен – 2,7% от всички заети в икономиката (WTTC). Заедно с косвено генерираните работни места (земеделие, транспорт, строителство и пр.) обаче броят достига една десета от всички заети. Логично обаче и тук се наблюдава спад спрямо 2000 г., когато е делът е бил 11.1%. На този фон привилегированото отношение, на което се радва отрасъла изглежда още по-необяснимо, защото е очевидно, че стимулите не действат.

Мнимата ДДС конкуренция

Сравнението между 30 европейски държави (ЕС-27 плюс Турция, Хърватска и Черна гора, които се възприемат като конкурентни дестинации) не показва ясна зависимост между ДДС ставката за туризъм и броя на привлечените туристи.

Въпреки, че броят на чужденците посетили България е нараснал двойно за периода 2000 – 2010 г., страната ни се намира на 17-о място по този показател към миналата година (данни на WTTC). За сравнение, туризмът в Турция, която е на 5-о място по привлечени чужденци и няма по-ниска ставка по ДДС, не изглежда да страда особено от това. Тя отчита още по-голям ръст по привлечени туристи от 176% за същия период.

Ако разгледаме страните от Западна Европа (ЕС-15), ще видим, че държавите без диференцирана ставка за туризма отбелязват значително по-голям ръст по привлечени туристи за периода 2000 – 2010 г., отколкото тези с ниско ДДС. Обединеното кралство с 20% ДДС и Дания с 25% ДДС отбелязват ръст съответно от 25,5% и 20%, докато средният ръст за останалите 13 държави е от едва 6,8%, показват данните на WTTC.

Мит се оказва и твърдението, че повишената цена на туристическите пакети в резултат от повишаването на ДДС ще отблъсне чужденците. Проучване на чуждестранните посетители в България (лято 2009 г.), проведено сред 8985 чужденци от агенциите Естат и Синовейт по поръчка на Министерство на икономиката показва, че за анкетираните най-важните причини за почивка в България са „спокойствие”, „добра кухня” и „добро обслужване”. „Евтина дестинация” идва на...предпоследно място като причина за почивка в България с едва 8% от отговорите. 

Ползите от данъчната преференция за туризма изглежда са доста спорни, а аргументите с които се защитава никак не са убедителни. Така че въпросът, който трябва да си зададем е защо ставката да не бъде изравнена до 20% колкото е за всички останали сектори от икономиката? Грешката може да бъде поправена при приемането на данъчните закони за следващата година. Така едно вредно изкривяване на пазара ще бъде елиминирано, а държавата ще събира повече приходи от ДДС. 
пълният текст в днешния брой на в-к "Пари"
*******
снимка: Светослава Банчева 

Добави в Svejo