Разговорът за пенсиите започна отначало - точно година, след като премиерът Бойко Борисов го обяви за приключил. И нямаше как да е иначе, защото приетите промени в социално осигурителния модел в края на 2010 г. просто отложиха решението на проблема. А както
писах още през м. март, проблемът е толкова сериозен, че изисква незабавно решение. Правителството на ГЕРБ най-сетне осъзна това и предлага сериозна стъпка в стабилизирането на бюджета на НОИ - увеличаване възрастта за пенсиониране от догодина, а не както бе договорено по-рано, от 2021 г. Днес кабинетът е изправен пред едно от най-съществените решения в мандата си, синдикатите заплашват с национална стачка по този повод, а интернет форумите са пълни с коментари на хора, които не желаят да работят до 65 г. възраст. Бойко Борисов е изправен пред много мъчна дилема - да вземе крайно непопулярно решение, което неминуемо ще застраши стабилността на управлението му, или да направи поредния компромис, с който ще постави държавните финанси под угроза в дългосрочен план. Има обаче и трети изход от тази на пръв поглед безизходна ситуация. И то такъв, при който в дългосрочен план ще спечели и правителството и днешните работещи. За тази цел обаче трябва да стане ясно на всеки, че пенсионирането, по възможност на по-ранна възраст и с по-висока пенсия, не е и не може да бъде социална придобивка, гарантирана от държавата. Но нека се върнем малко назад в историята.
