четвъртък, 1 юли 2010 г.

Таванът за цените на такситата показа, че няма таван за глупостта на министъра

За пръв път се качих на "мошеническо" такси преди няколко седмици. С приятелката ми закъснявахме, махнахме на първата кола, видяхме тарифата й и въпреки това се качихме. Просто преценихме, че не можем да си позволим да чакаме следващата. Платихме 12 лв. за растояние от 3-4 км.
Не съм щастлив от този факт, но още повече се възмутих на решението на Министерски съвет (по предложение на министъра на транспорта) за въвеждане таван на цените на таксиметровите услуги. Преди да ме нападнете, държа да отбележа, че:
- да, и аз се дразня на цени от 5 лв на километър
- да, и аз се дразня, че такива таксита дебнат пред гари, автогари и болници заблудени "провинциалисти", или хора, изпаднали в беда
- да, и аз се дразня, че често първият сблъсък на чужденци с българската действителност е сметка от 50 евро за разстоянието от летището до центъра
Да, има проблем, но Не, не е това решението.

Време е отново за МВФ

Когато проблемите в една икономика станат неуправляеми, а властимащите загубят напълно волята и кредита на доверие за реформи, идват мъжете в черно с тояга и морков в ръка. Пристигането на експертите от МВФ обикновено бележи дъното - на икономическия и политическия цикъл, и е моментът, в който става болезнено ясно, че пробиването не на една, а на поне три нови дупки в колана е неизбежно.