Другото лице на бизнеса

Thanks to Dilbert

Много е изписано и изговорено за неефективността на публичния сектор. Ако седнете на бира с някой икономист и случайно зачекнете темата, очаквайте порой от примери, които ще ви покажат колко по-добре една дейност може да бъде извършена от частна компания, отколкото от държавната администрация. И на теория ще бъдат прави. Дребна подробност е, че повечето от тях обикновено никога не са работили в частни компании. Неефективността на частния сектор е тема табу. За нея няма да откриете анализи и изследвания на известни учени. Но всеки, който е работил в частна компания има безброй примери за стряскаща неефективност. 

С разрастването си, корпорациите често достигат до състояние, твърде подобно на това в държавната администрация, характеризиращо се с бюрократизация на отношенията, издигането на напълно посредствени хора на ръководни позиции, задушаване на всякаква инициатива и запълването на времето с безсмислени задачи. В такава ситуация цялата структура на вътрешните отношения в организацията се изражда, а вредата, която й нанасят собствените й служители започва да възпира растежа й и тя влиза в период на летаргия, който може да продължи с години. Най-неприятното в случая е, че подобна неефективност понякога не може да се изкорени и с любимия пенкилер на икономистите – конкуренцията. Обикновено страдащите от това заболяване компании са пазарни лидери, или дори монополисти в сферата, в която оперират, но много отдавна са изгубили качествата си, които са ги превърнали в такива. Те често се движат от инерцията и когато се появи нов, много по-ефективен и гъвкав конкурент, който бързо започва да завзема пазарен дял, в действие влиза отдела по сливания и придобивания.

Подобни компании обикновено имат свои лобисти в различни законодателни, административни и антитръстови органи, чрез които прокарват своите интереси. За тях вече не е толкова важно да могат да оцеляват в променяща се среда, защото те определят в голяма степен средата. А когато възникнат форсмажорни обстоятелства често биват спасявани с парите на данъкоплатците.

Всъщност частният сектор не се справя толкова добре с ефективността, която му се приписва. Все пак всяка организация (частна или държавна) се състои от хора, които в общия случай се водят от едни и същи подбуди и стимули.

„Понякога най-големите деформации започват с невинни кадрови грешки”

Думите са на английският историк и изследовател на публичната администрация Сирил Паркинсън. Голяма част от неговите наблюдения се отнасят и за частния сектор: „Навсякъде ще намерим някакъв вид организация (административна, дори промишлена, търговска или академична), в която висшите ръководители са безкрайно мудни и тъпи, преките им подчинени се занимават само с интриги, а по-нисшите са подтиснати и безделни.” (Из „Законите на Паркинсън”). Той свързва проблема с появата в организационната йерархия на индивид, който съчетава в себе си висока концентрация на некомпетентност и завист. Когато един такъв човек се добере до контрол в централното ръководство е въпрос на време управителното тяло да се напълни с некачествени хора, заради естествения стремеж на всеки да се обгражда с по-посредствени от себе си. Тогава организацията започва да се занимава с всичко друго, но не и с непосредствените си задачи и бавно загнива. По-важно става да заблудиш началника си за действителните резултати на отдела, отколкото да се постараеш да достигнеш по-добри. Аз лично съм имал възможност да се нагледам на достатъчно такива примери от работата си с една глобална корпорация. Шефовете на отдели в нея се занимаваха с особен вид самодейност, който включваше поръчването на безсмислени проучвания и манипулирането на  резултатите с цел оправдаване на собственото си съществуване. Тъй като помежду си повечето се ненавиждаха и не си разменяха информация, често се случваше да се припокриват дейности,  да се затриват данни, да се поръчват изследвания, които вече са били поръчани. Днес финансовото представяне на тази компания показва, че инерцията вече е изчерпана и е нужна шокова терапия, за нейното оздравяване.

Обикновено фирмите обръщат поглед към себе си едва тогава, когато започнат да губят. В много случаи обаче, тогава е прекалено късно, за да може организацията да оздравее успешно. Затова има няколко правила, следването на които не гарантира избягването на състояние на ступор, описано по-горе, но значително подобрява шансовете то да бъде избегнато.

Те са:

·        Собственик ≠ мениджър Основна грешка, често срещана в България е, човекът с парите да смята, че има необходимите качества да управлява и развива бизнеса, вместо да наеме хора с опит. Бърз поглед върху туристическия бранш (а защо не и върху медийния), показва какви могат да бъдат последствията от подобна заблуда.

·        Най-лоялните служители не са най-качествените В действителност в корпоративния свят думата "лоялност" е малко криворазбрана и често се бърка с "подмазване", при все, че разликата е значителна. Всеки обича да чува колко е способен и умен, без значение дали в действителност е такъв. Имайте предвид, че хората, които постоянно ви обяснява колко сте гениален ще го твърдят и когато направите най-голямата глупост. По някакво странно стечение на обстоятелствата това са същите хора, които са склонни да раздуят и най-дребния си успех до невероятни мащаби както и да представят загубата на 10 млрд. евро като нещо съвсем незначително, за което изобщо не си струва да се говори. Такива служители не са ви необходими. Ценни са тези, които могат да ви кажат без да им мигне окото кое е скапано и как може да се оправи.

·        Най-старите служители не са непременно най-ценните Погледнете Марина. Тя е в компанията повече от 10 години. Всъщност дори не си спомняте кога е постъпила на работа...Трудно е да се сетите и какво точно върши тя...Като се замислите, досега забелязвали ли сте Марина?? Не, защото основната й функция е да оцелява. Тя ревниво пази територията си от новопостъпили служители. На оперативки винаги стои в ъгъла и гласът й никога не се чува (освен, за да се съгласи с началника си). Марина практически е част от интериора на фирмата. И ако утре ви се наложи да съкратите някого заради кризата едва ли ще се сетите точно за нея.

·        Печалбата не е плод само на капитала Смятате ли, че работниците ви трябва да бъдат отдадени на компанията и на фирмената култура? Изисквате ли постоянно все повече от тях? Мислите ли, че ви изневеряват, когато напуснат и отидат при конкуренцията? А как всъщност ги мотивирате? Единственият начин служителите да бъдат наистина отдадени на компанията е те да бъдат оценени подобаващо според постиженията им – в най-материалния смисъл на думата. Ако печалбата нараства с 30% спрямо предходната година и с 10% спрямо заложените цели, би било добре да разпределите една част от нея под формата на допълнителни премии. Иначе едва ли някой ще запази топлите си чувства.

      Имайте предвид и нещо друго - едно от най-глупавите неща е да увеличите заплатите на всички с еднакъв процент. По-глупаво е единствено да ги намалите с еднакъв процент, когато се налага да съкратите разходи.

·        Ако сте се издигнали в йерархията в противоречие с т.2 значи горните правила не са за вас   

Добави в Svejo