Правителството е паникьосано. То си няма никаква идея как да се справи с надвисналата опасност над публичните финанси, още по-малко пък е наясно как би могло да даде някакъв живителен тласък на икономиката. Две нелесни и влизащи в противоречие задачи. А най-тъжно-смешното е, че то само се вкара в тази нелепа ситуация - с тоталния отказ на премиера-популист Борисов да направи каквито и да било реформи или съкращения в бюджетната сфера и с постепенното изолиране на финансовият министър от вземането на решения.
Искате да знаете какво следва от тук нататък?
Растящ бюджетен дефицит, нарастване на външния дълг, незначителни чуждестранни инвестиции, заради растящата непредсказуемост на бизнес средата, много бавно и мъчително възстановяване. Никакви реформи. Така ще изглежда завещанието на ГЕРБ, ако се съди по всички малоумни предложения и изцепки на представителите на правителството през последните дни. Само така могат да се характеризират предложенията за отмяна на плоския данък, облагането на брутния доход, данък върху пенсиите (допълнително би свил потреблението) и прочие. А мерките, за които е постигнато съгласие с бизнеса и синдикатите не правят изключение по своя спорен ефект и на моменти, откровена глупост.
Най-лошата новина е, че спасяването на фискалната стабилност чрез свиване на разходите няма да го бъде. Тъй като не е популярно да се съкращават бюджетни служители, да се затварят болници, и изобщо да се променя статуквото, управляващите изглежда ще тръгнат по най-лекия (и опасен път), при това с подкрепата на бизнеса и синдикатите - покриването на дефицита чрез заеми. Само за първите два месеца на годината недостигът на средства в държавната хазна ще бъде близо 2 млрд. лв. (явен + скрит от неразплатени задължения и забавено ДДС) и ако с емисия облигации тази дупка може бързо да се запълни, това няма да реши генералния проблем с растящите разходи и спадащи приходи - напротив, ще увеличи апетита за "лесно" решение на бъдещите дефицити.
Друго скандално глупаво предложение е емитирането на дълг, за да се капитализира Българската Банка за Развитие и да се "облекчи достъпа до кредитен ресурс за бизнеса". Проблема на бизнеса отдавна не е в свитото кредитиране, а в липсата на смислени проекти. Не може с пари на данъкоплатците да се финансират проекти, които не биха могли да спечелят финансиране на свободния банков пазар. Лесно предвидимо е, че в някакъв момент отново ще станем свидетели на социализиране на загубите, както през 1996-7.
Само за да приключим с мерките, във вида, в който са ясни засега - въпреки, че има и разумни неща, вътре са наблъскани редица предложения, които напълно си противоречат като краен резултат (например, не става ясно как премахването тавана на обезщетения при безработица кореспондира с ограничаването на държавните разходи). И в крайна сметка си остават хаотични, без ясна визия в средносрочен план.
Неизвестно защо и финансовият екип на правителството пропуска фактът, че проблемите му изобщо не се изчерпват само с тази година. Проциклична политика на кабинета задълбочава финансовите проблеми на предприятията и домакинствата, което ще попречи на скорошното възстановяване на потреблението - единственото, което може да дръпне икономиката и бюджетните приходи нагоре. Още повече, че с хаотичните си действия кабинета е на път да зачеркне България от картата на инвеститориския интерес - няма нормален човек, който да вложи парите си в държава, в която през ден се обявяват коренно противоположни идеи за промени в данъчната система, а правителството отказва да плаща задълженията си и рекетира фирмите.
С други думи, очаква ни бавно и мъчително възстановяване с минимален растеж, дори при благоприятни външни условия. Това пък означава, че правителството (което и да е то), няма да разполага с кой знае колко повече средства през следващите 2-3 години отколкото разполага в момента. Едва ли ще е весело да си финансов министър, особено като се има предвид, че близо 50% от настоящия външен дълг на страната, който се изчислява на 3.34 млрд. евро е с падеж през следващите 1-5 години и това допълнително ще усложни разходната част на бюджета.
Накрая, може ли нещата да се получат по-добре?
Разбира се, че може.
Но няма.
Между другото, колко ли дълго Симеон Дянков ще остане министър на финансите?
Искате да знаете какво следва от тук нататък?
Растящ бюджетен дефицит, нарастване на външния дълг, незначителни чуждестранни инвестиции, заради растящата непредсказуемост на бизнес средата, много бавно и мъчително възстановяване. Никакви реформи. Така ще изглежда завещанието на ГЕРБ, ако се съди по всички малоумни предложения и изцепки на представителите на правителството през последните дни. Само така могат да се характеризират предложенията за отмяна на плоския данък, облагането на брутния доход, данък върху пенсиите (допълнително би свил потреблението) и прочие. А мерките, за които е постигнато съгласие с бизнеса и синдикатите не правят изключение по своя спорен ефект и на моменти, откровена глупост.
Най-лошата новина е, че спасяването на фискалната стабилност чрез свиване на разходите няма да го бъде. Тъй като не е популярно да се съкращават бюджетни служители, да се затварят болници, и изобщо да се променя статуквото, управляващите изглежда ще тръгнат по най-лекия (и опасен път), при това с подкрепата на бизнеса и синдикатите - покриването на дефицита чрез заеми. Само за първите два месеца на годината недостигът на средства в държавната хазна ще бъде близо 2 млрд. лв. (явен + скрит от неразплатени задължения и забавено ДДС) и ако с емисия облигации тази дупка може бързо да се запълни, това няма да реши генералния проблем с растящите разходи и спадащи приходи - напротив, ще увеличи апетита за "лесно" решение на бъдещите дефицити.
Друго скандално глупаво предложение е емитирането на дълг, за да се капитализира Българската Банка за Развитие и да се "облекчи достъпа до кредитен ресурс за бизнеса". Проблема на бизнеса отдавна не е в свитото кредитиране, а в липсата на смислени проекти. Не може с пари на данъкоплатците да се финансират проекти, които не биха могли да спечелят финансиране на свободния банков пазар. Лесно предвидимо е, че в някакъв момент отново ще станем свидетели на социализиране на загубите, както през 1996-7.
Само за да приключим с мерките, във вида, в който са ясни засега - въпреки, че има и разумни неща, вътре са наблъскани редица предложения, които напълно си противоречат като краен резултат (например, не става ясно как премахването тавана на обезщетения при безработица кореспондира с ограничаването на държавните разходи). И в крайна сметка си остават хаотични, без ясна визия в средносрочен план.
Неизвестно защо и финансовият екип на правителството пропуска фактът, че проблемите му изобщо не се изчерпват само с тази година. Проциклична политика на кабинета задълбочава финансовите проблеми на предприятията и домакинствата, което ще попречи на скорошното възстановяване на потреблението - единственото, което може да дръпне икономиката и бюджетните приходи нагоре. Още повече, че с хаотичните си действия кабинета е на път да зачеркне България от картата на инвеститориския интерес - няма нормален човек, който да вложи парите си в държава, в която през ден се обявяват коренно противоположни идеи за промени в данъчната система, а правителството отказва да плаща задълженията си и рекетира фирмите.
С други думи, очаква ни бавно и мъчително възстановяване с минимален растеж, дори при благоприятни външни условия. Това пък означава, че правителството (което и да е то), няма да разполага с кой знае колко повече средства през следващите 2-3 години отколкото разполага в момента. Едва ли ще е весело да си финансов министър, особено като се има предвид, че близо 50% от настоящия външен дълг на страната, който се изчислява на 3.34 млрд. евро е с падеж през следващите 1-5 години и това допълнително ще усложни разходната част на бюджета.
Накрая, може ли нещата да се получат по-добре?
Разбира се, че може.
Но няма.
Между другото, колко ли дълго Симеон Дянков ще остане министър на финансите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар