петък, 3 декември 2010 г.

Лъже ли Дянков за Бюджет 2011?


Лъже най-безочливо. От нежелание да признае собствената си безпомощност и неумение да се справи с държавните финанси. За какво става дума?
"България ще е сред малкото държави от ЕС, които покриват маастрихтския критерий да няма прекомерен дефицит и сме сред малкото страни, които не вдигат данъци. Всички пари иззети за здраве ще се харчат за здраве, намериха се и пари за образование. Това е бюджет на стабилността. България няма друг път освен този". Това са думите на министър Симеон Дянков след приемането на второ четене от Народно събрание на Бюджет 2011 г.
1) Много е вероятно през 2011 г. България да има свръх-дефицит (за трета поредна година) и да не покрие критерият от Маастрихт за допустимо превишение на разходите над приходите от 3% от БВП. Причината е, че заложеният ръст на икономиката и на данъчните приходи за следващата година са нереалистични. Повече виж тук.
2) Не е вярно, че правителството не вдига данъци. Увеличени бяха социалните осигуровки (с 1.8 процентни пункта) както и акцизите (върху насипния тютюн и горивата). Създадоха се условия данъчната тежест да бъде повишена и на местно ниво - с т.нар. туристически данък, повишаване горната ставка на данъка върху имотите.
3) Лъжа е, че всички пари иззети за здраве ще се харчат за здраве. С включването на резерва на здравната каса във фискалния резерв практически се отварят вратите част от здравните ви осигуровки да отидат за субсидиране на киното, народна милиция и каквото още се сетите.
4) Бюджет 2011 не е бюджетът на стабилността. Точно обратното. С него се прокарва политика на бюджетни дефицити и трупане на държавен дълг, което е крайно опасно за стабилността на страната.
*********************
Снимка: Цветелина Ангелова, в-к "Дневник"

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Разочарованието Forbes


Медийната новина от изминалата седмица е, че списание Forbes вече излиза и на българския пазар. Макар и с една година забавяне от планираното, заради кризата. Издава го Атика Медия ("Максим", "Playboy", "Грация" и др.), а главен редактор е бизнес журналистът Йордан Матеев.
Forbes е лесно откриваем (поне в София, аз лично го мяркам по всички репове), на прилична за името си цена от 7 лв. и лесно четим.
Списанието стартира с годишник, в който основно място заема традиционната класация на най-богатите хора в света. За чуждото съдържание, което се спуска от американското издание няма да говоря - всеки, който е чел Forbes знае какво може да открие там. В това отношение изненади няма как да има. Интерес за мен представляваше българското съдържание. Очаквах го с нетърпение и заради рекламираното интервю с Бойко Борисов и списъкът на 21 най-влиятелни български предприемачи.
Ако прочетете интервюто с Бойко напълно непредубедено (за тази цел помага и медитация) ще останете с впечатлението, че управлението на държавата е в най-сигурните възможни ръце и ще си отдъхнете спокойно. Едно усещане, което може да ви накара да се усъмните в душевното си здраве както се случи с мен. Казах си, че има нещо много сбъркано в това интервю, но прелистих нататък без да се замислям повече по въпроса.

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Скоро ще вземат и вашите пари



"Голямата четворка" 

"Индивидуалните партиди не означават лични пари на хората, а пари на работодателите и предприятията." - Хр. Митрева, 24 окт. 2010
Това ще се превърне в един от ключовите цитати на новата идеология Бойковизмо - Тотювизма, чиято платформа се заражда от известно време насам по разни тристранни brain(less)-storming сесии и ще бъде изучавана след време в часовете по история на ГЕРБ.
Изказването е по повод обвиненията, че държавата на практика национализира професионалните пенсионни фондове в пореден отчаян опит да запълни дефицита на бездънното НОИ.

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Кинаджиите да си гледат работата


"Оръжия или филми? Аз лично предпочитам данъците ми да се харчат за бомбардирането на чужденци с целулоид."
Коментарът е на някой си jaywalker по тема за киносубсидиите на сайта www.marginalrevolution.com. Може и да не е най-умното, което сте чели по темата, но в крайна сметка навежда на основния въпрос в случая: "За какво се харчат моите данъци?"
Едва вчера разбрах, че за киноиндустрията държавата по закон трябвало да даде 17 млн. лв. тази година. Ако разделим субсидията на 2 млн. данъкоплатци излиза, че съм дал 8 лв. за българско кино без никой да ме е питал. Това е извън осемте лева, които вече платих за да гледам "Мисия Лондон". Прощавайте, но си искам осемте лева обратно.

петък, 24 септември 2010 г.

Петъчно

Днес, когато много хората се надяват, че най-лошото от кризата вече е преминало, а други са вперили тревожен поглед в данните за бюджетните дефицити, растящите държавни дългове и спорадичните сигнали, че финансовите системи на държави като Ирландия и Гърция (а защо не и САЩ?) продължават да са на ръба на пропастта, може би е интересно да припомня една история, случила се преди 141 години. На пръв поглед може да не изглежда много на място, но в своята същност представлява отражение на това, пред което днешната финансова система ще трябва да се изправи рано или късно.