Накъде върви най-голямата "демокрация" в света?

Целият шум около плана за построяване на джамия и ислямски културен център в близост до Кота Нула в Ню Йорк е показателен за противоречията, които раздират най-голямата демокрация в света и рисува в неприятни краски бъдещето й. Отбелязването на десетата годишнина от атентатите на 11 септември също мина под знака на разгорощени дебати трябва ли да има културен център с джамия точно на това място, а много демократично настроени американци упражниха правото си на протест срещу строежа. Един особено либерален пастор дори заплаши да изгори публично корана. Тези му намерения не се вписаха в разбиранията за толерантност на американския президент Барак Обама и пастор Джоунс се принуди да се откаже временно от субкултурните си планове.

Малко по-рано конгресменът Рон Пол, републиканец и същевременно един от най-изявените либертарианци в САЩ обобщи проблема с джамията по следния начин:

"Many fellow conservatives say they understand the property rights and 1st Amendment issues and don’t want a legal ban on building the mosque. They just want everybody to be “sensitive” and force, through public pressure, cancellation of the mosque construction.
This sentiment seems to confirm that Islam itself is to be made the issue, and radical religious Islamic views were the only reasons for 9/11. If it became known that 9/11 resulted in part from a desire to retaliate against what many Muslims saw as American aggression and occupation, the need to demonize Islam would be difficult if not impossible. [...]
It is repeatedly said that 64% of the people, after listening to the political demagogues, don’t want the mosque to be built. What would we do if 75% of the people insist that no more Catholic churches be built in New York City? The point being is that majorities can become oppressors of minority rights as well as individual dictators. Statistics of support is irrelevant when it comes to the purpose of government in a free society—protecting liberty. [...]"

Индивидуалната свобода отдавна е ипотекирана в Белия дом срещу лъжливи обещания за спокойствие и сигурност, когато всъщност се използва за обезпечаване на политически и икономически интереси. Не прелетя ли страхът и отвъд океана, носен на крилата на същата фалшива демагогия? Ако най-голямата демокрация в света вече не е демокрация, не върви ли и Европа по нейния път?

Добави в Svejo