Когато проблемите в една икономика станат неуправляеми, а властимащите загубят напълно волята и кредита на доверие за реформи, идват мъжете в черно с тояга и морков в ръка. Пристигането на експертите от МВФ обикновено бележи дъното - на икономическия и политическия цикъл, и е моментът, в който става болезнено ясно, че пробиването не на една, а на поне три нови дупки в колана е неизбежно.
Покоряването на Мусала от Фонда е въпрос на време при начина на управление на Бойко Борисов. А с това и намаляването на заплати и пенсии, и евентуалното увеличаване на данъците. Актуализацията на Бюджет 2010 показа ясно, че правителството не може да контролира разходите си при свиващи се приходи. Всъщност основният проблем на управляващите не е променящата се структура на приходите, както твърдят (с намаляващ дял на косвените данъци - ДДС и акцизи), а желанието да продължават да поддържат значително по-високи разходи в сравнение с предходната година (предимно за социални плащания и субсидии), без да си дават ясна сметка за цената. А тя рано или късно ще се стовари върху плещите на всички данъкоплатци.
Изходът е един - постоянен натиск върху правителството да прибегне до споразумение с МВФ незабавно, което е единственият начин да се установи контрол върху публичните финанси. В противен случай рискуваме догодина да започнем да копаем дъното - когато световно известният финансист Симеон Дянков, за когото кризата вече на няколко пъти приключи, отново ще предложи невъзможен за изпълнение бюджет, а Бойко Борисов ще продължи да раздава с лека ръка нашите пари на всеки, който ги пожелае.
Покоряването на Мусала от Фонда е въпрос на време при начина на управление на Бойко Борисов. А с това и намаляването на заплати и пенсии, и евентуалното увеличаване на данъците. Актуализацията на Бюджет 2010 показа ясно, че правителството не може да контролира разходите си при свиващи се приходи. Всъщност основният проблем на управляващите не е променящата се структура на приходите, както твърдят (с намаляващ дял на косвените данъци - ДДС и акцизи), а желанието да продължават да поддържат значително по-високи разходи в сравнение с предходната година (предимно за социални плащания и субсидии), без да си дават ясна сметка за цената. А тя рано или късно ще се стовари върху плещите на всички данъкоплатци.
Изходът е един - постоянен натиск върху правителството да прибегне до споразумение с МВФ незабавно, което е единственият начин да се установи контрол върху публичните финанси. В противен случай рискуваме догодина да започнем да копаем дъното - когато световно известният финансист Симеон Дянков, за когото кризата вече на няколко пъти приключи, отново ще предложи невъзможен за изпълнение бюджет, а Бойко Борисов ще продължи да раздава с лека ръка нашите пари на всеки, който ги пожелае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар