От попарата до огретена и пъстървата

Ако сте се уморили от споровете дали се подобрява стандартът на живот в България покрай последните данни на Евростат за БВП по паритет на покупателната способност, тук ще ви предложим един друг поглед върху развитието в страната. Не става въпрос за доходи и цени. Има и други показатели, които измерват благосъстоянието на едно общество и един от тях е бюджетът на домакинствата и как той се харчи. За целта ще разгледаме дела на разходите за храна в едно домакинство и как се изменя структурата и количеството на потребяваните храни. Използваме данните на НСИ за бюджетите на домакинствата за периода 1999 – 2010 г., както и произволно избрана година по-назад във времето (1925-а). Всъщност, 1925 година е първата година, за която открихме статистика за бюджетите на домакинствата.

Източник: НСИ

Спадът на дела на разходите за храна в общите разходи на домакинствата е един от явните признаците за нарастващо благосъстояние, когато това не се дължи на спад на цените на храните. При цялата условност на сравнението с 1925 г. (виж забележката към графиката), благосъстоянието на градското население се е повишило значително по-бързо през последните 12 години, отколкото през 74-те предходни.

Добави в Svejo

Едно наум за първия доклад на ЕС за икономическите дисбаланси

Днес ще излязат официалните резултати от първият доклад на ЕС за икономическите дисбаланси - т.нар. "Табло с показатели за установяване на макроикономически дисбаланси". Предварителните прогнози са дело на RBC Capital Markets. Въз основа на резултатите от доклада ЕК може да вземе решение за допълнителен по-задълбочен анализ на някои от най-критичните икономики в Общността и в последствие за откриване на процедура за прекомерни дисбаланси. Понеже това ще се превърне в тема на обсъждане и сигурно ще влезе в новините по-късно днес, може би е добре да направим някои уточнения относно "таблото" и по-специално представянето на България. То ще изглежда по подобен начин, и най-вероятно числата в него няма да се различават кой знае колко:

Взето назаем от FT

Добре е да имаме предвид няколко неща:

• Винаги, когато се прави сравнение между няколко държави, базирано на унифициран сет от показатели, трябва да се подхожда с критичност, тъй като то няма как да се вземат предвид индивидуалните специфики на отделните страни
• Показателите трябва да са подбрани така, че да са максимално неутрални - да не поставят под съмнение позицията на някоя държава на базата на субективни критерии, които не отчитат разликата в развитието на отделните държави. Така например показателят "дефицит по текуща сметка" би могъл да прати по дяволите много държави в процес на "догонване", тъй като често (както в случая с България) е автоматичен продукт на привличането на инвестиции. Включването на този показател изобщо е много дискусионно. 
• Историческата перспектива, в която се взимат показателите не дава ясна представа за динамиката. Така например средно претеглено за България за последните три години таблото ни дава 11.4% от БВП, но от 23.1% през 2008 този показател е спаднал до 1.3% през 2010. Т.е. едва ли е сериозно текущата сметка в момента да се разглежда като проблем пред икономиката на страната. Нещо повече - тя би могла вече да е на плюс за 2011 г., но въпреки това "таблото" отчита това като проблем.
• Вторият "проблемен" показател за България е нетната инвестиционна позиция. Понеже не успях да намеря как точно е изчислена тя, привеждам коментара на БНБ по този индикатор: " Но включеният в таблото показател за нетната инвестиционна позиция като процент от БВП не разграничава притока на преки чуждестранни инвестиции от другите видове капиталови потоци и може да създаде погрешно впечатление за неустойчивост на външната позиция поради натрупване на външни задължения, част от които е възможно да бъдат именно под формата на преки чуждестранни инвестиции…"
• И накрая третият индикатор оцветен в червено за България - разходи за труд на единица продукция не е непременно притеснителен. Приничините са поне две - за последните 15 години само в две или три доходите са изпреварвали производителността на труда. През останалото време ръстът на доходите е бил по-нисък. На второ място през последните две-три години тече преструктуриране на пазара на труда - съкращават се много хора, предимно ниско квалифициран и нископлатен персонал, което чисто статистически повишава разходите за труд в страната. Трето, при реална конвергенция (догонване) с ЕС, разходите за труд в България винаги ще растат по-бързо спрямо догонваните (при съответен ръст на производителността на труда, разбира се).   

Добави в Svejo

Технология на медийната манипулация

картинка: Ben Heine

Медиите в България са в съмнително добри отношения с правителството [1], а журналистите в общия случай са агресивни, надменни и некомпетентни в заслепението си от чувството за собствена значимост и близостта им със силните на деня [2] - подобни твърдения отново започнаха да ни заливат в последно време и би било трудно да не се съгласим с тях. По тази тема изглежда няма две мнения дори в Държавния департамент на САЩ и в "Репортери без граници".

Причините за това състоянието на пазара са добре известни - като се започне от собствеността на най-влиятелните медии и се стигне до елементарната липса на етика и на традиции в правенето на качествена журналистика. За тези неща е говорено много, но никой досега не е изяснил една друга причина за неприличният танц с властта специално на печатните издания:

Как държавата де факто подкупва издателите с данъчни облекчения и как това влияе върху цензурата и автоцензурата на журналистите?

Добави в Svejo