Разочарованието Forbes

Медийната новина от изминалата седмица е, че списание Forbes вече излиза и на българския пазар. Макар и с една година забавяне от планираното, заради кризата. Издава го Атика Медия ("Максим", "Playboy", "Грация" и др.), а главен редактор е бизнес журналистът Йордан Матеев.
Forbes е лесно откриваем (поне в София, аз лично го мяркам по всички репове), на прилична за името си цена от 7 лв. и лесно четим.
Списанието стартира с годишник, в който основно място заема традиционната класация на най-богатите хора в света. За чуждото съдържание, което се спуска от американското издание няма да говоря - всеки, който е чел Forbes знае какво може да открие там. В това отношение изненади няма как да има. Интерес за мен представляваше българското съдържание. Очаквах го с нетърпение и заради рекламираното интервю с Бойко Борисов и списъкът на 21 най-влиятелни български предприемачи.
Ако прочетете интервюто с Бойко напълно непредубедено (за тази цел помага и медитация) ще останете с впечатлението, че управлението на държавата е в най-сигурните възможни ръце и ще си отдъхнете спокойно. Едно усещане, което може да ви накара да се усъмните в душевното си здраве както се случи с мен. Казах си, че има нещо много сбъркано в това интервю, но прелистих нататък без да се замислям повече по въпроса.

Добави в Svejo

Скоро ще вземат и вашите пари

"Голямата четворка" 

"Индивидуалните партиди не означават лични пари на хората, а пари на работодателите и предприятията." - Хр. Митрева, 24 окт. 2010
Това ще се превърне в един от ключовите цитати на новата идеология Бойковизмо - Тотювизма, чиято платформа се заражда от известно време насам по разни тристранни brain(less)-storming сесии и ще бъде изучавана след време в часовете по история на ГЕРБ.
Изказването е по повод обвиненията, че държавата на практика национализира професионалните пенсионни фондове в пореден отчаян опит да запълни дефицита на бездънното НОИ.

Добави в Svejo

Кинаджиите да си гледат работата

"Оръжия или филми? Аз лично предпочитам данъците ми да се харчат за бомбардирането на чужденци с целулоид."
Коментарът е на някой си jaywalker по тема за киносубсидиите на сайта www.marginalrevolution.com. Може и да не е най-умното, което сте чели по темата, но в крайна сметка навежда на основния въпрос в случая: "За какво се харчат моите данъци?"
Едва вчера разбрах, че за киноиндустрията държавата по закон трябвало да даде 17 млн. лв. тази година. Ако разделим субсидията на 2 млн. данъкоплатци излиза, че съм дал 8 лв. за българско кино без никой да ме е питал. Това е извън осемте лева, които вече платих за да гледам "Мисия Лондон". Прощавайте, но си искам осемте лева обратно.

Добави в Svejo

Петъчно

Днес, когато много хората се надяват, че най-лошото от кризата вече е преминало, а други са вперили тревожен поглед в данните за бюджетните дефицити, растящите държавни дългове и спорадичните сигнали, че финансовите системи на държави като Ирландия и Гърция (а защо не и САЩ?) продължават да са на ръба на пропастта, може би е интересно да припомня една история, случила се преди 141 години. На пръв поглед може да не изглежда много на място, но в своята същност представлява отражение на това, пред което днешната финансова система ще трябва да се изправи рано или късно. 

Добави в Svejo

Накъде върви най-голямата "демокрация" в света?

Целият шум около плана за построяване на джамия и ислямски културен център в близост до Кота Нула в Ню Йорк е показателен за противоречията, които раздират най-голямата демокрация в света и рисува в неприятни краски бъдещето й. Отбелязването на десетата годишнина от атентатите на 11 септември също мина под знака на разгорощени дебати трябва ли да има културен център с джамия точно на това място, а много демократично настроени американци упражниха правото си на протест срещу строежа. Един особено либерален пастор дори заплаши да изгори публично корана. Тези му намерения не се вписаха в разбиранията за толерантност на американския президент Барак Обама и пастор Джоунс се принуди да се откаже временно от субкултурните си планове.

Добави в Svejo