Петъчно

Днес, когато много хората се надяват, че най-лошото от кризата вече е преминало, а други са вперили тревожен поглед в данните за бюджетните дефицити, растящите държавни дългове и спорадичните сигнали, че финансовите системи на държави като Ирландия и Гърция (а защо не и САЩ?) продължават да са на ръба на пропастта, може би е интересно да припомня една история, случила се преди 141 години. На пръв поглед може да не изглежда много на място, но в своята същност представлява отражение на това, пред което днешната финансова система ще трябва да се изправи рано или късно. 

Както е обичайната практика, златният стандарт е временно отменен в САЩ по време на Гражданската война, за да може правителството да финансира огромните си военни разходи печатайки книжни пари. В резултат, наследството което получава Юлисис Грант, когато встъпва във функциите си на президент през Март 1869 г. е огромен федерален дълг, маса неконвертируеми книжни пари и затруднено кредитиране. В тази обстановка президентът издава акт, с който гарантира, че правителството ще се разплати с притежателите на държавни облигации "в злато или неговия еквивалент", а книжните пари ще бъдат изкупени. При тази новина цената на златото се понижава до 130 долара за унция - нивото от 1862 г., когато Конгресът отменя транзакциите в злато и сребро.
Политиката на тогавашният министър на финансите Джордж Боутуел е да продава излишъците от злато в държавния трезор и с получените срещу него книжни пари да изкупува обратно държавни облигации. По този начин правителството успява да поддържа паричното предлагане непроменено, цената на златото ниска и същевременно понижава значително федералния дълг.
При пазар на златото на стойност около 15 млн. долара, държавата практически контролира цената чрез количеството, което продава. Така инвеститорите няма как да натрупат печалби от търговията със злато, освен ако нямат вътрешна информация за плановете на правителството. Двама финансисти - Гоулд и Фиск решават, че могат да обърнат системата в своя полза и полагат сериозни усилия в тази посока, привличайки към плановете си шурея на Грант - Абел Корбин и корумпирайки един от помощниците на Боутуел, Даниел Бътърфилд, който отговаря за продажбата на злато.

Гоулд и Фиск започват масово да изкупуват злато с идеята да го продадат, когато цената му се покачи достатъчно много. Това обаче създава опасност от обезценка на книжните пари с всички последици от това за водената от правителството политика. Боутуел и Грант разбират, че се прави опит за установяване на частен монопол на пазара на злато и вземат решение да излеят на пазара злато на стойност 4 млн. долара. При тази новина само за минути цената се срива от 160 на 133 долара за унция. В резултат на това се стига до 20% спад на фондовата борса, 50% срив на цените на зърното, банкрут на няколко финансови посредници и разстройване на икономиката за месеци напред. Гоулд и Фиск естествено успяват да се измъкнат невредими от тази афера не без помощта и на видни представители на съдебната система...

Поуките от тази история са много и разнопосочни, но ще оставя всеки сам да си ги вади.
***
По материали от New York Times
Картинка: Bulgarica.com

Добави в Svejo