Разочарованието Forbes

Медийната новина от изминалата седмица е, че списание Forbes вече излиза и на българския пазар. Макар и с една година забавяне от планираното, заради кризата. Издава го Атика Медия ("Максим", "Playboy", "Грация" и др.), а главен редактор е бизнес журналистът Йордан Матеев.
Forbes е лесно откриваем (поне в София, аз лично го мяркам по всички репове), на прилична за името си цена от 7 лв. и лесно четим.
Списанието стартира с годишник, в който основно място заема традиционната класация на най-богатите хора в света. За чуждото съдържание, което се спуска от американското издание няма да говоря - всеки, който е чел Forbes знае какво може да открие там. В това отношение изненади няма как да има. Интерес за мен представляваше българското съдържание. Очаквах го с нетърпение и заради рекламираното интервю с Бойко Борисов и списъкът на 21 най-влиятелни български предприемачи.
Ако прочетете интервюто с Бойко напълно непредубедено (за тази цел помага и медитация) ще останете с впечатлението, че управлението на държавата е в най-сигурните възможни ръце и ще си отдъхнете спокойно. Едно усещане, което може да ви накара да се усъмните в душевното си здраве както се случи с мен. Казах си, че има нещо много сбъркано в това интервю, но прелистих нататък без да се замислям повече по въпроса.

Списъкът с 21 най-влиятелни български предприемачи мога да определя единствено по следния начин:
най-гнусната минетчийница, която съм срещал напоследък. Очаквано там ще срещнете имената на Васил Божков, братя Диневи, мутрите от варненската ТИМ, Митко Събев, Цветан Василев, Петя Славова, Цветелина Бориславова и прочие. Цялото кралско войнство или почти. Ако сте си мислели, че във Forbes ще откриете някаква информация за това как са започнали своя бизнес, с кои партньори (които вече не са между живите или пък имат забрана за влизане в страната) са работели през 90-те, връзки с кои политически партии имат (спонсорство на кампании, партии, държавни поръчки към свързани фирми и пр.), с кои лобистки закони са свързани имената им и т.н. сте се излъгали. Липсва каквато и да било оценка на личното им състояние. Профилите им изглеждат така, сякаш са взети на бърза ръка от интернет като преди да бъдат пуснати са "изгладени" от всичко, което може да уличи въпросните бизнесмени в "по-сенчести" схеми и са донапудрени с епитети като "меценат", спонсорира спорта, "обаятелна" и пр. (puke)
Останалата част от списанието е за хора, на които все още им е интересно да прочетат поредния текст на Жоро Ангелов за това колко е важна бизнес средата за правенето на бизнес и за естонското икономическо чудо (този текст, между другото, дори не е редактиран стилистично, пълен е с повторения). Присъстват и другите обичайни заподозрени - Георги Ганев, Лъчо Богданов и т.н. В което няма нищо лошо разбира се. Но няма и нищо ново, което да не сте прочели вече някъде другаде. За времето, с което е разполагал екипа ми се струва, че е можел да даде доста по-качествен и изпипан продукт (някои текстове очевидно не са редактирани както вече отбелязах).
Това са моите наблюдения за първия брой на списание Forbes. Аз лично мисля да му дам още един шанс. Месечното издание започва да излиза от март и се надявам продуктът тогава да е много по-добър. Засега е доста разочароващ.

Добави в Svejo