Технология на медийната манипулация

картинка: Ben Heine

Медиите в България са в съмнително добри отношения с правителството [1], а журналистите в общия случай са агресивни, надменни и некомпетентни в заслепението си от чувството за собствена значимост и близостта им със силните на деня [2] - подобни твърдения отново започнаха да ни заливат в последно време и би било трудно да не се съгласим с тях. По тази тема изглежда няма две мнения дори в Държавния департамент на САЩ и в "Репортери без граници".

Причините за това състоянието на пазара са добре известни - като се започне от собствеността на най-влиятелните медии и се стигне до елементарната липса на етика и на традиции в правенето на качествена журналистика. За тези неща е говорено много, но никой досега не е изяснил една друга причина за неприличният танц с властта специално на печатните издания:

Как държавата де факто подкупва издателите с данъчни облекчения и как това влияе върху цензурата и автоцензурата на журналистите?


Технологията на медийната манипулация може да бъде открита в чл.29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и по спецално във възможността облагаемият доход да се намалява с 40% за авторски възнаграждения. Как работи това на практика?

Представете си вестник с 30 души персонал - журналисти, страньори, фотографи. Да приемем, че средната заплата в бранша е 1000 лв. нето. Ако това беше предприятие от друг бранш, в което доходите са на светло, един работник би струвал на собственика 1497 лв. и 64 ст. на месец (заплата + осигуровки + подоходен данък). Във вестника обаче журналистът е на трудов договор с брутна заплата от 370 лв., а остатъкът минава през авторски договори, от които се приспадат 40%, които не се облагат. Същото става и със заплатите на дизайнери и страньори. По този начин издателят си спестява над 100 000 лв. на година от осигуровки и данъци. Приемете го като подарък от държавата. Като бонификация към все по-големите пари, които държавата излива в медиите под формата на съобщения за търгове, реклами на оперативни програми и каквото още се сетите.

А как данъчното облекчение води до по-голяма цензура? Представете си, че сте журналист с 370 лв. брутна заплата, който е поставен пред дилемата да се съобразява с политиката на издателя или със собствената си съвест. Ако внезапно останете на улицата без работа ще получавате помощи от 220 лв. на месец в най-добрия случай. Или пък ако не дай си боже се разболеете за по-дълъг период от време поне един месец гладуване ви е в кърпа вързан. А ако журналистът пък е дама, която очаква дете, дали ще спори за следващия текст с редактора, или ще се моли поне следващите месеци да бъде осигурявана на нормални пари, за да й се вдигнат с няколко лева майчинските?

Добави в Svejo