Най-добрата пенсионна система в света, № 1 и в класацията на австралийският институт за финансови изследвания Mercer, е холандската. Тя съчетава в себе си един от най-високите коефициенти на заместване на дохода (размер на пенсията като процент от последната получавана работна заплата) със стабилни публични финанси и хармонични отношения между заинтересованите страни в осигурителния модел – държава, работодател, работник. В числа, това звучи по следния начин: Холандците получават около 70% от дохода си, когато напуснат пазара на труда, като пенсията им може да достигне и до 100% от последната заплата. Публичните разходи за пенсии са под 5% от БВП през 2007-2008, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Прогнозите са те да нарастнат до 9% към 2060 г., което е най-ниският дял на разходи за пенсии в страните от ЕС-27 (по данни на ЕК). Социалните партньори нямат принципни противоречия за модела, начинът и размерът на финансиране на системата (Anderson 2007: 723). Цената на този почти идеален модел е висока и се основава на доста сурови правила за пенсиониране.
В основата на модела стои широко възприетата в света тристълбова система, която се прилага и в България. Първият, разходопокривен стълб, е еквивалентен на българското държавно обществено осигуряване. Той се финансира от данъци и дава право на всеки холандски жител на държавна пенсия от 932 EUR месечно (към 2010 г.). Вторият, капиталонатрупващ стълб, се представлява от т.нар. професионални пенсионни схеми, които са част от колективното договаряне на заплатите в различните сектори на икономиката. Третият стълб, както и в България, е основан на допълнителното доброволно осигуряване.
Дяволът е в детайлите
За да има право на държавна пенсия, холандецът трябва да е навършил 65 години, да е живял 50 години в Холандия между 15 и 65 г. си възраст и да е плащал подоходен данък. Няма възможност за ранно пенсиониране (за сравнение, в България над 80% от хората се пенсионират преди 60 г. възраст, по данни на Института за пазарна икономика).
Вноските, които се правят в държавното обществено осигуряване са в размер на 17,9% от заплатата и представляват част от подоходния данък. Плащат се изцяло от работника върху дохода между 13 160 и 29 543 EUR на година. Първият стълб е изцяло на солидарен принцип – при пенсиониране всеки получава еднаква пенсия, която представлява 29% от средния доход за страната. Този доход е обвързан с размера на минималната работна заплата (МРЗ) и е около 70% от нея. Женените и живеещите на семейни начала получават по-малко – по около 50% от МРЗ. Първият стълб се финансира и от държавата.
Пенсиите в Холандия са облагаем доход. Те подлежат и на 13,25% здравна осигуровка.
Гръбнакът на системата
Вторият стълб е може би най-добре развитият капиталов стълб в света. Той се състои от колективни пенсионни схеми, които се администрират от пенсионни фондове или застрахователни компании. Законът ясно разграничава компаниите от пенсионните фондове като последните са напълно независими институции. Съществуват три вида пенсионни фондове:
· Секторни, които обхващат компаниите от цяла индустрия (например строителство, хотелиерство и ресторантьорство, на държавните служители и т.н.)
· Корпоративни фондове (на отделни компании)
· Фондове за самонаети, свободни професии, независими специалисти и пр.
Пенсионните фондове са организации с нестопанска цел. Те по никакъв начин не се влияят от финансовото представяне на отделните компании.
На теория в Холандия никой не е задължен да участва в пенсионен фонд. Но ако социалните партньори (работодателите и синдикатите) решат да се договорят за пенсионна схема, тогава правителството може да я направи задължителна за всички компании в сектора. Тази имплицитна задължителност осигурява икономии от мащаба и по-ефикасно управление. В резултат на това близо 92% от работещите в Холандия участват във втория осигурителен стълб.
Финансирането на този стълб се поделя между работника и работодателя обикновено в съотношение 1:2. Има два основни вида схеми – на предварително определен доход, който трябва да бъде получаван след пенсиониране (defined benefit) и на определена вноска, която трябва да се внася всеки месец (defined contribution). Първата схема е предпочитана от близо 90% от работниците. При нея изчислението на бъдещия доход става основно на база средната работна заплата, получавана през време на трудовия живот. При тази схема осигурителната тежест, която се поема от работника е около 4% - 8%. Процентът, който внася работодателя се изчислява от пенсионния фонд, така че да допълва вноската на работника до нужната, с която да се достигне договореното ниво на пенсия в бъдеще.
Важен детайл е, че работникът внася допълнителна осигуровка във втори стълб само върху частта от дохода си над 29 543 EUR.
Третият стълб (допълнително доброволно осигуряване) е сравнителто слабо развит и носи около 10% от пенсионните доходи.
Бъдещето
Като всяка друга пенсионна система и холандската е изправена пред своите предизвикателства. Държавните разходи, макар и относително ниски към момента, ще се покачват заради застаряването на населението. Друг проблем е социалната интеграция на имигрантите. Тъй като не са живели достатъчно дълго в Холандия, те могат да получат само част от държавната пенсия. Не на последно място, вторият стълб е уязвим от икономическия цикъл. Финансовата криза от 2008 г. – 2009 г. изтри от баланса на пенсионните фондове близо 250 млрд. EUR. Въпреки че системата е гъвкава и отговори с временно повишаване на вноските, тепърва предстои експертният дебат как да се настрои системата така, че да отговори адекватно на бъдещи катаклизми.
********
Статията е публикувана в бр.57 на в. "Пари"
Няма коментари:
Публикуване на коментар