За пенсиите - Cut the bullshit

картинка: deviantart

Разговорът за пенсиите започна отначало - точно година, след като премиерът Бойко Борисов го обяви за приключил. И нямаше как да е иначе, защото приетите промени в социално осигурителния модел в края на 2010 г. просто отложиха решението на проблема. А както писах още през м. март, проблемът е толкова сериозен, че изисква незабавно решение. Правителството на ГЕРБ най-сетне осъзна това и предлага сериозна стъпка в стабилизирането на бюджета на НОИ - увеличаване възрастта за пенсиониране от догодина, а не както бе договорено по-рано, от 2021 г. Днес кабинетът е изправен пред едно от най-съществените решения в мандата си, синдикатите заплашват с национална стачка по този повод, а интернет форумите са пълни с коментари на хора, които не желаят да работят до 65 г. възраст. Бойко Борисов е изправен пред много мъчна дилема - да вземе крайно непопулярно решение, което неминуемо ще застраши стабилността на управлението му, или да направи поредния компромис, с който ще постави държавните финанси под угроза в дългосрочен план. Има обаче и трети изход от тази на пръв поглед безизходна ситуация. И то такъв, при който в дългосрочен план ще спечели и правителството и днешните работещи. За тази цел обаче трябва да стане ясно на всеки, че пенсионирането, по възможност на по-ранна възраст и с по-висока пенсия, не е и не може да бъде социална придобивка, гарантирана от държавата. Но нека се върнем малко назад в историята.

Добави в Svejo

Щастие - група простаци да се натресе на масата ви

Понеже на веригата ресторанти Happy й отне няколко години да ме превърне в нейн фен, не мога да не коментирам новата й реклама, която ме подтиска и хвърля в недоумение. Досега свързвах заведенията Happy с добра кухня на разумна цена както и с приятна обстановка, в която трудно могат да те изненадат кофти - било от съседната маса, било от обслужващия персонал. В началото на лятото дори си имах любимо меню, заради което периодично посещавах веригата - салата "Витамини с фета" (истинска свежест и сладост за небцето) и тортила с хрупкаво пиле, които обикновено поливах с две бири.
От няколко седмици насам обаче, новата рекламна кампания на Happy ме прави доста нещастен и все още не мога да събера сили да отида да вкуся любимите си ястия. Имам усещането, че в момента, в който се настаня на някоя маса, при мен ще се натресе някой селски бек с кифленската си мацка, двамата ще ми надуят главата с глупости и на всичко отгоре ще си бодат от безценната ми витаминозна салатка с фета, докато някакъв дебил, също некакен, ми се клати над главата.  Б-р-р-р...
Засега смятам да си набавя моето Happy меню с доставка вкъщи. Което ме кара да се замисля, дали целта на новата рекламна кампания не е да се повиши пазарния дял като нормалните клиенти на заведението започнат да си поръчват от дома, а заведението се напълни със селски бекони?!

Добави в Svejo

3 в 1 - неочаквано кофти комбинация

картинка: Аз

3 в 1, или за няколко акцента от проведените избори миналата седмица, предстоящият балотаж за президент и проектът за държавен бюджет за 2012 г.:
- върна се двуполюсният модел от преди 2001 г. с тази малка разлика, че основните играчи са две леви партии - ГЕРБ и БСП. На въпроса защо ГЕРБ е лява партия може да си отговори всеки, който си направи труда да прегледа финансовата и икономическата политика на партията откакто е на власт.
- голяма част от българите, които искат мажоритарен парламентарен вот, може би нямат точна представа какво точно искат, защото на президентския и местен (кметски) мажоритарен вот гласуват партийно (това съждение, разбира се, е въпрос на интерпретация)
- връща се времето, в което ДПС и по-специално Ахмед Доган ще има възможността да реши изборите. При по-ниска избирателна активност от І тур (което е почти сигурно) простата аритметика показва, че при пълна мобилизация на БСП и ДПС електората разликата между Плевнелиев и Калфин може да бъде

Добави в Svejo

Една безпомощна бира

Картинка: Аз

От известно време насам ме мъчи пълната некадърност на отдела за маркетинг и реклама на "Каменица". Не е преувеличено да заявя, че като се сетя за рекламните им клипове от може би три години насам започвам да усещам тъпа пулсираща болка в слепоочията. Последните месеци представляват своеобразна еманация на безпомощността. Но да започнем отначало. Или, ако не отначало то поне от първите болезнени спомени.
Какво виждаме тук (някъде от 2008, май)? Реклама на Каменица Lev - "модерната българска бира за успелите българи", както я представя мъжки глас на фона на някакви снобеещи парвенюта. Lev в случая може и да е препратка към лъвчето, което е на етикета, но единствената мисъл, която поражда у мен е за нещо "cheap", струващо около лев. А това никак не ми се връзва с консуматорските предпочитания на "успелите".
Няколко месеца по-късно Lev вече е в небитието. Появява се ново рекламно послание - т.нар. Каменица Манифесто, където успелите българи са напълно загърбени и се акцентира на мъжете, които са спрели своето развитие по еволюционната стълбица някъде между тостера и микровълновата. Тази реклама вече напипва малко по-солидна почва сред народо-населението, но определено не грабва тези, които се опитват да ходят изправени.
До тук - добре (добре, добре, колко да е добре?). До пролетта на тази година, когато един от най-големите конкуренти на Каменица - Шуменско, не излиза с наистина сполучливата реклама за социалната мрежа на България от 1882 г. Шах с пешката! Изведнъж гениите от "Каменица" се сещат, че тяхната пивоварна е по-стара с една година и на тази база трябва да се стартира контра-офанзива. Така се стига до следното недоразумение, което още се върти по телевизиите. То очевидно цели да "заглуши" ефекта от "социалната мрежа на България". Само дето ме кара да превключа канала, когато го пуснат. Модерното също отпада от дневния ред и се акцентира на 130 годишната традиция. Ако аз разчитам да ме продава традицията (и това е последното нещо, което ще кажа), не бих сменял бутилката и етикета всяка година. А по мои лични наблюдения никоя българска марка досега не е сменяла толкова пъти дизайна на бутилката си колкото "Каменица".  

Добави в Svejo

Другото лице на бизнеса

Thanks to Dilbert

Много е изписано и изговорено за неефективността на публичния сектор. Ако седнете на бира с някой икономист и случайно зачекнете темата, очаквайте порой от примери, които ще ви покажат колко по-добре една дейност може да бъде извършена от частна компания, отколкото от държавната администрация. И на теория ще бъдат прави. Дребна подробност е, че повечето от тях обикновено никога не са работили в частни компании. Неефективността на частния сектор е тема табу. За нея няма да откриете анализи и изследвания на известни учени. Но всеки, който е работил в частна компания има безброй примери за стряскаща неефективност. 

Добави в Svejo