Петъчно

За разтуха в петъчния ден ви предлагам няколко впечатляващи съкровища от световното лингвистично богатство. Освен, че са напълно непреводими, те разкриват някои черти от душевността на различни култури. Наслаждавайте се:

1. Mamihlapinatapei (яган, местния език на о-в Огнена земя) - безмълвният, но съдържателен поглед, който си разменят двама души, които имат желание да започнат нещо, но никой не иска да бъде първи

2. Jayus (индонезийски) - виц, който е толкова зле разказан и толкова глупав, че човек не може да направи нищо освен да се разсмее

3. Iktsuarpok (инуит, говори се в най-северните части на Канада) - излизам да видя дали не идва някой

Добави в Svejo

Митове за републиканци и демократи, vol. 2

Втори мит за двете американски партии: според общоприетото схващане републиканците са привърженици на консервативната фискална политика (избягване на бюджетен дефицит, по-нисък държавен дълг), докато демократите са склонни към по-големи държавни харчове.
От статистиката обаче е видно, че именно по време на последните три републикански администрации - на Рейгън и двамата Бушмени, държавният дълг на САЩ се утроява.
Единственият период, в който държавният дълг на страната расте значително по време на управлението на демократи е в периода 1941 - 1945 г., т.е. участието на Щатите във Втората световна война. 

Добави в Svejo

Митът за "войнолюбивите" републиканци

Някак се е наложило мнението, че Републиканската партия в САЩ по принцип е по-"войнолюбива" - привърженик е на големи разходи за отбрана и на политиката на интервенционизъм.За Демократическата партия битува точно обратното мнение. Историческите факти обаче доказват точно обратното.
Ако прегледаме основните военни конфликти (включващи значителни сухопътни сили), в които САЩ са участвали през ХХ век и партийната принадлежност на президентите, които са вкарали държавата в тях ще открием интересна статистика:


Първа световна война - 1917 г. президент Удроу Уилсън - Демократическа партия
Втора световна война - 1941 г. президент Франклин Рузвелт - Демократическа партия
Корейска война - 1950 г. президент Хари Труман - Демократическата партия
Виетнамска война - 1964 г. президент Линдън Джонсън - Демократическата партия
Войната в залива - 1990 г. президент Джордж У. Буш - Републиканска партия

Добави в Svejo

Илюзията за скъпото злато

Цената на златото достигна "нов рекорд", "исторически връх", "Еверест" - такива бяха заглавията не само в българските медии, но и в световните информационни агенции, когато в началото на тази седмица металът поскъпна до малко над $1600 за тройунция. Новината породи лавина от противоречащи си спекулации и анализи - че това е следващия балон, че цената на златото е близо до пика си и ще последва болезнен за инвеститорите спад, че е възможно да достигне и $5000.
Истината обаче е, че цената на златото все още е много далеч от историческия си връх от 1980 г., както може да се види на долната графика:

Източник: www.fintrend.com 

Синята крива е номиналната цена на златото от 1913 г. (от когато САЩ започват да събират данни за инфлацията) до 2010 г., а червената - реалната цена (изгладена от инфлацията), изчислена по долари от 2010 г. Ясно се вижда, че през 1980 г., когато е известната "Savings & Loan Crisis" в САЩ цената на 1 тройунция достига $2251!!! Средната цена през същата година се движи около $1781 - с 11% над сегашния пик.
Според мен златото си остава най-сигурното убежище за съхраняване стойността на парите и е възможно да поскъпва още много заради политиката на Фед и ЕЦБ, които застрашават финансовата стабилност в света.  

Добави в Svejo

Има ли нещо гнило в цената на бензина?

снимка: Justin Sullian

Периодично се спекулира, че цените на горивата в България са прекалено високи. Дори че са едни от най-високите в ЕС и, видиш ли (ако се вярва на някои публикации във вестниците), български превозвачи понякога зареждали в чужбина, защото там било по-евтино.
В някакъв момент група странни хора дори протестираха в продължение на няколко недели срещу високите цени на горивата (разбирай срещу международното положение)!
От една страна се говори за монопол на пазара на едро, тъй като има само една рафинерия в страната - тази на "Лукойл" в Бургас. От друга се споменава за евентуален картел между търговците на дребно, които поддържат практически еднакви цени по бензиностанциите. Обвиняват се "монополистът" и "картелът", че прибират огромна печалба по веригата, което товари джоба на потребителите.
Сега да видим какво показват данните (по-специално за бензина) и съответно доколко всяко едно от горните твърдения би могло да е вярно:

Добави в Svejo