четвъртък, 1 юли 2010 г.

Таванът за цените на такситата показа, че няма таван за глупостта на министъра

За пръв път се качих на "мошеническо" такси преди няколко седмици. С приятелката ми закъснявахме, махнахме на първата кола, видяхме тарифата й и въпреки това се качихме. Просто преценихме, че не можем да си позволим да чакаме следващата. Платихме 12 лв. за растояние от 3-4 км.
Не съм щастлив от този факт, но още повече се възмутих на решението на Министерски съвет (по предложение на министъра на транспорта) за въвеждане таван на цените на таксиметровите услуги. Преди да ме нападнете, държа да отбележа, че:
- да, и аз се дразня на цени от 5 лв на километър
- да, и аз се дразня, че такива таксита дебнат пред гари, автогари и болници заблудени "провинциалисти", или хора, изпаднали в беда
- да, и аз се дразня, че често първият сблъсък на чужденци с българската действителност е сметка от 50 евро за разстоянието от летището до центъра
Да, има проблем, но Не, не е това решението.

Време е отново за МВФ

Когато проблемите в една икономика станат неуправляеми, а властимащите загубят напълно волята и кредита на доверие за реформи, идват мъжете в черно с тояга и морков в ръка. Пристигането на експертите от МВФ обикновено бележи дъното - на икономическия и политическия цикъл, и е моментът, в който става болезнено ясно, че пробиването не на една, а на поне три нови дупки в колана е неизбежно.

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Бойко в страната на безобразната наглост

До скоро мислех, че българският политически живот вече няма с какво да ме изненада като наглост, арогантност, безпринципност и дебелоочие.
Оказа се, че има.
Преди няколко дни Бойко Борисов запита в отворено писмо медиите дали някога им е оказвал натиск. Напълно в реда на добрия тон главните редактори отрекоха долната инсинуация, тръгнала от президента Първанов. Дори с леко пренебрежение подхвърлиха, че е несериозно да се говори за такива неща, тъй като медиите били независими.
Нека бъдем откровени. Никой не е очаквал от главните редактори на свободните български медии да променят леко надупената поза, в която са замрели, винаги готови да поемат новинарския поток, който постоянното присъствие на Бойко Борисов в близост до лентички годни за рязане, генерира. Това биха били свръх очаквания към едни най-обикновени хора - просто не става.

четвъртък, 25 март 2010 г.

Още малко мерки

Нали е модерно напоследък, реших и аз да се разпиша с един "пакет" против кризата. Изхождам от презумпцията (или презункцията, както казва една позната), че основната заплаха в средносрочен план е оформящият се значителен бюджетен дефицит, който е породен от нарастването на държавните разходи при спадащи приходи.

понеделник, 22 март 2010 г.

Бавно по пътя надолу

Правителството е паникьосано. То си няма никаква идея как да се справи с надвисналата опасност над публичните финанси, още по-малко пък е наясно как би могло да даде някакъв живителен тласък на икономиката. Две нелесни и влизащи в противоречие задачи. А най-тъжно-смешното е, че то само се вкара в тази нелепа ситуация - с тоталния отказ на премиера-популист Борисов да направи каквито и да било реформи или съкращения в бюджетната сфера и с постепенното изолиране на финансовият министър от вземането на решения.
Искате да знаете какво следва от тук нататък?