Една безпомощна бира

Картинка: Аз

От известно време насам ме мъчи пълната некадърност на отдела за маркетинг и реклама на "Каменица". Не е преувеличено да заявя, че като се сетя за рекламните им клипове от може би три години насам започвам да усещам тъпа пулсираща болка в слепоочията. Последните месеци представляват своеобразна еманация на безпомощността. Но да започнем отначало. Или, ако не отначало то поне от първите болезнени спомени.
Какво виждаме тук (някъде от 2008, май)? Реклама на Каменица Lev - "модерната българска бира за успелите българи", както я представя мъжки глас на фона на някакви снобеещи парвенюта. Lev в случая може и да е препратка към лъвчето, което е на етикета, но единствената мисъл, която поражда у мен е за нещо "cheap", струващо около лев. А това никак не ми се връзва с консуматорските предпочитания на "успелите".
Няколко месеца по-късно Lev вече е в небитието. Появява се ново рекламно послание - т.нар. Каменица Манифесто, където успелите българи са напълно загърбени и се акцентира на мъжете, които са спрели своето развитие по еволюционната стълбица някъде между тостера и микровълновата. Тази реклама вече напипва малко по-солидна почва сред народо-населението, но определено не грабва тези, които се опитват да ходят изправени.
До тук - добре (добре, добре, колко да е добре?). До пролетта на тази година, когато един от най-големите конкуренти на Каменица - Шуменско, не излиза с наистина сполучливата реклама за социалната мрежа на България от 1882 г. Шах с пешката! Изведнъж гениите от "Каменица" се сещат, че тяхната пивоварна е по-стара с една година и на тази база трябва да се стартира контра-офанзива. Така се стига до следното недоразумение, което още се върти по телевизиите. То очевидно цели да "заглуши" ефекта от "социалната мрежа на България". Само дето ме кара да превключа канала, когато го пуснат. Модерното също отпада от дневния ред и се акцентира на 130 годишната традиция. Ако аз разчитам да ме продава традицията (и това е последното нещо, което ще кажа), не бих сменял бутилката и етикета всяка година. А по мои лични наблюдения никоя българска марка досега не е сменяла толкова пъти дизайна на бутилката си колкото "Каменица".  

Добави в Svejo

Другото лице на бизнеса

Thanks to Dilbert

Много е изписано и изговорено за неефективността на публичния сектор. Ако седнете на бира с някой икономист и случайно зачекнете темата, очаквайте порой от примери, които ще ви покажат колко по-добре една дейност може да бъде извършена от частна компания, отколкото от държавната администрация. И на теория ще бъдат прави. Дребна подробност е, че повечето от тях обикновено никога не са работили в частни компании. Неефективността на частния сектор е тема табу. За нея няма да откриете анализи и изследвания на известни учени. Но всеки, който е работил в частна компания има безброй примери за стряскаща неефективност. 

Добави в Svejo

Петъчно

За разтуха в петъчния ден ви предлагам няколко впечатляващи съкровища от световното лингвистично богатство. Освен, че са напълно непреводими, те разкриват някои черти от душевността на различни култури. Наслаждавайте се:

1. Mamihlapinatapei (яган, местния език на о-в Огнена земя) - безмълвният, но съдържателен поглед, който си разменят двама души, които имат желание да започнат нещо, но никой не иска да бъде първи

2. Jayus (индонезийски) - виц, който е толкова зле разказан и толкова глупав, че човек не може да направи нищо освен да се разсмее

3. Iktsuarpok (инуит, говори се в най-северните части на Канада) - излизам да видя дали не идва някой

Добави в Svejo

Митове за републиканци и демократи, vol. 2

Втори мит за двете американски партии: според общоприетото схващане републиканците са привърженици на консервативната фискална политика (избягване на бюджетен дефицит, по-нисък държавен дълг), докато демократите са склонни към по-големи държавни харчове.
От статистиката обаче е видно, че именно по време на последните три републикански администрации - на Рейгън и двамата Бушмени, държавният дълг на САЩ се утроява.
Единственият период, в който държавният дълг на страната расте значително по време на управлението на демократи е в периода 1941 - 1945 г., т.е. участието на Щатите във Втората световна война. 

Добави в Svejo

Митът за "войнолюбивите" републиканци

Някак се е наложило мнението, че Републиканската партия в САЩ по принцип е по-"войнолюбива" - привърженик е на големи разходи за отбрана и на политиката на интервенционизъм.За Демократическата партия битува точно обратното мнение. Историческите факти обаче доказват точно обратното.
Ако прегледаме основните военни конфликти (включващи значителни сухопътни сили), в които САЩ са участвали през ХХ век и партийната принадлежност на президентите, които са вкарали държавата в тях ще открием интересна статистика:


Първа световна война - 1917 г. президент Удроу Уилсън - Демократическа партия
Втора световна война - 1941 г. президент Франклин Рузвелт - Демократическа партия
Корейска война - 1950 г. президент Хари Труман - Демократическата партия
Виетнамска война - 1964 г. президент Линдън Джонсън - Демократическата партия
Войната в залива - 1990 г. президент Джордж У. Буш - Републиканска партия

Добави в Svejo