Когато проблемите в една икономика станат неуправляеми, а властимащите загубят напълно волята и кредита на доверие за реформи, идват мъжете в черно с тояга и морков в ръка. Пристигането на експертите от МВФ обикновено бележи дъното - на икономическия и политическия цикъл, и е моментът, в който става болезнено ясно, че пробиването не на една, а на поне три нови дупки в колана е неизбежно.
четвъртък, 1 юли 2010 г.
четвъртък, 3 юни 2010 г.
Бойко в страната на безобразната наглост
До скоро мислех, че българският политически живот вече няма с какво да ме изненада като наглост, арогантност, безпринципност и дебелоочие.
Оказа се, че има.
Преди няколко дни Бойко Борисов запита в отворено писмо медиите дали някога им е оказвал натиск. Напълно в реда на добрия тон главните редактори отрекоха долната инсинуация, тръгнала от президента Първанов. Дори с леко пренебрежение подхвърлиха, че е несериозно да се говори за такива неща, тъй като медиите били независими.
Нека бъдем откровени. Никой не е очаквал от главните редактори на свободните български медии да променят леко надупената поза, в която са замрели, винаги готови да поемат новинарския поток, който постоянното присъствие на Бойко Борисов в близост до лентички годни за рязане, генерира. Това биха били свръх очаквания към едни най-обикновени хора - просто не става.
Оказа се, че има.
Преди няколко дни Бойко Борисов запита в отворено писмо медиите дали някога им е оказвал натиск. Напълно в реда на добрия тон главните редактори отрекоха долната инсинуация, тръгнала от президента Първанов. Дори с леко пренебрежение подхвърлиха, че е несериозно да се говори за такива неща, тъй като медиите били независими.
Нека бъдем откровени. Никой не е очаквал от главните редактори на свободните български медии да променят леко надупената поза, в която са замрели, винаги готови да поемат новинарския поток, който постоянното присъствие на Бойко Борисов в близост до лентички годни за рязане, генерира. Това биха били свръх очаквания към едни най-обикновени хора - просто не става.
четвъртък, 25 март 2010 г.
Още малко мерки
Нали е модерно напоследък, реших и аз да се разпиша с един "пакет" против кризата. Изхождам от презумпцията (или презункцията, както казва една позната), че основната заплаха в средносрочен план е оформящият се значителен бюджетен дефицит, който е породен от нарастването на държавните разходи при спадащи приходи.
понеделник, 22 март 2010 г.
Бавно по пътя надолу
Правителството е паникьосано. То си няма никаква идея как да се справи с надвисналата опасност над публичните финанси, още по-малко пък е наясно как би могло да даде някакъв живителен тласък на икономиката. Две нелесни и влизащи в противоречие задачи. А най-тъжно-смешното е, че то само се вкара в тази нелепа ситуация - с тоталния отказ на премиера-популист Борисов да направи каквито и да било реформи или съкращения в бюджетната сфера и с постепенното изолиране на финансовият министър от вземането на решения.
Искате да знаете какво следва от тук нататък?
Искате да знаете какво следва от тук нататък?
четвъртък, 28 януари 2010 г.
Пенсионната реформа: Мисия (не)възможна
Противно на това, което се говори напоследък в медиите, правителствените предложения за увеличаване на възрастта за пенсиониране не поставят началото на истинска реформа в системата. Точно обратното - забавят за неопределено време решението на проблема като лансират една по-скоро палиативна мярка.
Очевидно е, че сегашната разходо-покривна система е пред колапс. Работещите нямат стимул да плащат осигуровки, защото срещу тях получават единствено обещания в бъдеще време за още по-мизерни пенсии от тези, с които са принудени да съществуват днешните пенсионери. Средствата, които държавата отделя под една или друга форма, за да запълни дупката между събраното от осигуровки и необходимите пари за пенсии расте с всяка изминала година. Сумата ще достигне 3.6 млрд. лв. (5.6% от БВП) през 2010 г., при 1.2 млрд. лв. (2.9% от БВП) през 2005 г. Крепенето на този модел при ясно изразената тенденция на застаряване на населението означава единствено фалит на държавата рано или късно.
Очевидно е, че сегашната разходо-покривна система е пред колапс. Работещите нямат стимул да плащат осигуровки, защото срещу тях получават единствено обещания в бъдеще време за още по-мизерни пенсии от тези, с които са принудени да съществуват днешните пенсионери. Средствата, които държавата отделя под една или друга форма, за да запълни дупката между събраното от осигуровки и необходимите пари за пенсии расте с всяка изминала година. Сумата ще достигне 3.6 млрд. лв. (5.6% от БВП) през 2010 г., при 1.2 млрд. лв. (2.9% от БВП) през 2005 г. Крепенето на този модел при ясно изразената тенденция на застаряване на населението означава единствено фалит на държавата рано или късно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)