сряда, 26 октомври 2011 г.

3 в 1 - неочаквано кофти комбинация

картинка: Аз
3 в 1, или за няколко акцента от проведените избори миналата седмица, предстоящият балотаж за президент и проектът за държавен бюджет за 2012 г.:
- върна се двуполюсният модел от преди 2001 г. с тази малка разлика, че основните играчи са две леви партии - ГЕРБ и БСП. На въпроса защо ГЕРБ е лява партия може да си отговори всеки, който си направи труда да прегледа финансовата и икономическата политика на партията откакто е на власт.
- голяма част от българите, които искат мажоритарен парламентарен вот, може би нямат точна представа какво точно искат, защото на президентския и местен (кметски) мажоритарен вот гласуват партийно (това съждение, разбира се, е въпрос на интерпретация)
- връща се времето, в което ДПС и по-специално Ахмед Доган ще има възможността да реши изборите. При по-ниска избирателна активност от І тур (което е почти сигурно) простата аритметика показва, че при пълна мобилизация на БСП и ДПС електората разликата между Плевнелиев и Калфин може да бъде

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Една безпомощна бира

Картинка: Аз
От известно време насам ме мъчи пълната некадърност на отдела за маркетинг и реклама на "Каменица". Не е преувеличено да заявя, че като се сетя за рекламните им клипове от може би три години насам започвам да усещам тъпа пулсираща болка в слепоочията. Последните месеци представляват своеобразна еманация на безпомощността. Но да започнем отначало. Или, ако не отначало то поне от първите болезнени спомени.
Какво виждаме тук (някъде от 2008, май)? Реклама на Каменица Lev - "модерната българска бира за успелите българи", както я представя мъжки глас на фона на някакви снобеещи парвенюта. Lev в случая може и да е препратка към лъвчето, което е на етикета, но единствената мисъл, която поражда у мен е за нещо "cheap", струващо около лев. А това никак не ми се връзва с консуматорските предпочитания на "успелите".
Няколко месеца по-късно Lev вече е в небитието. Появява се ново рекламно послание - т.нар. Каменица Манифесто, където успелите българи са напълно загърбени и се акцентира на мъжете, които са спрели своето развитие по еволюционната стълбица някъде между тостера и микровълновата. Тази реклама вече напипва малко по-солидна почва сред народо-населението, но определено не грабва тези, които се опитват да ходят изправени.
До тук - добре (добре, добре, колко да е добре?). До пролетта на тази година, когато един от най-големите конкуренти на Каменица - Шуменско, не излиза с наистина сполучливата реклама за социалната мрежа на България от 1882 г. Шах с пешката! Изведнъж гениите от "Каменица" се сещат, че тяхната пивоварна е по-стара с една година и на тази база трябва да се стартира контра-офанзива. Така се стига до следното недоразумение, което още се върти по телевизиите. То очевидно цели да "заглуши" ефекта от "социалната мрежа на България". Само дето ме кара да превключа канала, когато го пуснат. Модерното също отпада от дневния ред и се акцентира на 130 годишната традиция. Ако аз разчитам да ме продава традицията (и това е последното нещо, което ще кажа), не бих сменял бутилката и етикета всяка година. А по мои лични наблюдения никоя българска марка досега не е сменяла толкова пъти дизайна на бутилката си колкото "Каменица".  

събота, 15 октомври 2011 г.

Другото лице на бизнеса



Thanks to Dilbert
Много е изписано и изговорено за неефективността на публичния сектор. Ако седнете на бира с някой икономист и случайно зачекнете темата, очаквайте порой от примери, които ще ви покажат колко по-добре една дейност може да бъде извършена от частна компания, отколкото от държавната администрация. И на теория ще бъдат прави. Дребна подробност е, че повечето от тях обикновено никога не са работили в частни компании. Неефективността на частния сектор е тема табу. За нея няма да откриете анализи и изследвания на известни учени. Но всеки, който е работил в частна компания има безброй примери за стряскаща неефективност. 

петък, 14 октомври 2011 г.

Петъчно

За разтуха в петъчния ден ви предлагам няколко впечатляващи съкровища от световното лингвистично богатство. Освен, че са напълно непреводими, те разкриват някои черти от душевността на различни култури. Наслаждавайте се:

1. Mamihlapinatapei (яган, местния език на о-в Огнена земя) - безмълвният, но съдържателен поглед, който си разменят двама души, които имат желание да започнат нещо, но никой не иска да бъде първи

2. Jayus (индонезийски) - виц, който е толкова зле разказан и толкова глупав, че човек не може да направи нищо освен да се разсмее

3. Iktsuarpok (инуит, говори се в най-северните части на Канада) - излизам да видя дали не идва някой