петък, 4 декември 2009 г.

Петъчно

Днес празнуват колегите от в-к "Observer" - на този ден през 1791 г. започва да излиза първия седмичник в света.
През същата година са приети първите 10 поправки на Американската конституция, известни още като "Bill of Rights". Не е ясно дали Джордж Уошингтън е пробутал 4-та (Защита от безпричинно претърсване и изземване) и 9-та поправка (Защита на правата, които не са изрично изброени в Конституцията), понеже е отглеждал марихуана в двора си.
Последните думи на Уошингтън, който бил малко муден в главата (моя интерпретация на описанието му в Гражданинът Томас Пейн) били:
(нарочно ги давам на английски, за да не погубя цвета в думите му)
"I am just going. Have me decently burried; and don't let my body put into the vault in less than three days after I am dead"
Тъй като д-р Лиър не можал да проговори и само кимнал, Уошингтън го попитал:
"Do you understand?"
"Yes"
"Tis well!"
И умрял.
Не е ясно какви са последните думи на Алберт Айнщайн, тъй като медицинската сестра, която се грижела за него не разбирала немски.
Тъй като взе да става доста ведро и още по-смислено, наградата за тези които са се излъгали да прочетат този поток на мисълта е два линка.
Единият е от финансовата страница на New Yorker, а другият предлага нещо доста подходящо за предстоящите студени, зимни дни.

сряда, 2 декември 2009 г.

Какво НЕ повишиха Standard & Poor's днес?

А) Кредитния рейтинг на България
Б) Кредитния рейтинг на България
В) Кредитния рейтинг на България

Отдавна съм забелязал, че медиите имат странната склонност да изкривяват информацията. Било поради невежество, злонамереност, или защото някой "експерт" или политик ги е подвел. И трите причини ми се струват еднакво неприятни що се касае до крайния резултат.
Днес на няколко пъти попаднах в български сайтове на информацията, че S & P са повишили кредитния рейтинг на България. Тъй като исках да проверя информацията от достоверен източник се порових малко и се оказа, че това не е вярно. От S & P са повишили перспективата по кредитния рейтинг на страната от негативна на стабилна, което е доста различно, дотолкова, доколкото рейтинга остава непроменен - "ВВВ". След като си изясних картинката седнах в очакване на новините по телевизията. И не бях разочарован!
Не повярвах на ушите си, когато самият финансов министър Симеон Дянков заяви от парламентарната трибуна, че кредитния рейтинг на страната е повишен (Тв 7). За него поне съм сигурен, че знае какво говори.
Виж, Бойко Борисов не ме изненада никак. Камерата на бТВ по един незабравим начин е запечатала самодоволната му физиономия, докато размахва в движение някакъв лист хартия и води горе-долу следния разговор с журналистите:
БББ: "А, тва прочете ли го ти?"
Ж: "Кво е тва?"
БББ: "Кредитният рейтинг на България се вдига. Еее, снимайте го. Ей, ей виж (показва хвърчащия лист с гордостта на стопанин, който е отгледал 14 килограмова тиквичка без пестициди)."
Та как да очакваме после Юксел да не потвърди тази неистина?

вторник, 1 декември 2009 г.

(Не)демократичността на референдумите

Швейцарците са едни изключително мили, демократични и толерантни хора. Това си личи особено силно в мултикултурната Женева, където...кхъ-кхъм, така де, швейцарци трудно се срещат.
На референдум в понеделник същите тези швейцарци по един изключително мил, демократичен и толерантен начин забраниха на 400 хиляди свои съграждани да строят минарета на духовните си храмове. Така де - диктатура на мнозинството над малцинството. То по дефиниция си е демократично даже.
Като следя реакциите по форумите чак се радвам, че никой не пита демократично настроения българин, който постоянно реве за референдуми и дава за пример Швейцария, какво би искал да стори с джамиите в България например. Особено след поредния измислен скандал с паметника на незнайния турски войн.
Вярвам, че швейцарците могат да се отърсят от внезапно обзелата ги глупост, и след време да прегласуват това безумно решение. Не вярвам обаче, че в България бихме могли да избегнем печалния резултат от подобен експеримент.
Не знам защо, но през цялото време докато следях развитието на темата, в главата ми натрапчиво се въртеше образът на Наполеон ІІІ. Преди да стане ІІІ-и, той бил президент на републиката. В един хубав ден на 1852 г. организирал плебисцит с въпроса "Искате ли да бъде възстановено имперското достойнство на Франция?". Хората отговори "да" и той се провъзгласил за император. Осемнадесет години по-късно нападнал Прусия, в резултат на което последното, което французите получили било имперско достойнство...